Paula Paulina

вторник, 16 август 2011 г.

Schwarzkopf и Робинята Изаура ;-)

Днес имахме още една среща с човека, предлагащ ми да последвам една моя мечта. Показа ми базата си, кабинета си, запозна ме със счетоводителките си, говорихме ...

Предложенията му са много добри, идеите му също! Докато се разработи салона, ми предлага да работя на заплата, която е по-висока от сегашната ми, а след време, когато имам вече клиентки, ще промени схемата на заплащане, в зависимост от моите предпочитания (само процент или основна заплата плюс процент). Всички салони работят така, освен ако местата не са под наем.

Прибрах се вкъщи още по-замислена. Дали пък няма да сгреша?!

Баща ми от 2 дни ме нарича "Робинята Изаура" :))) защото съм щяла да слугувам на хората. Щели да идват при мен разни клиентки с претенции и никога няма да мога да им угодя. Баща ми е прав, че е по-добре маникюра да ми остане като хоби и когато имам време да правя маникюр, ноктопластика, както сега, но това да не се превръща в постоянното ми занимание. Също така мисля, че е прав, като казва, че това не е престижна работа и хората ще ме гледат с насмешка, че съм завършила Строителен техникум, а не кварталната гимназия, с висше образование, работя повече от 8 години на държавна работа и вече си тежа на мястото... и ще започна по цял ден да се занимавам с ръце и крака. :)

Мъчно ми е, като си помисля, каква препоръка имам сега, за да ме вземат в Schwarzkopf. Този човек дори не се съмнява в моите възможности и е наясно,че не работя бързо, но ми каза, че щом Виктория ме е препоръчала, значи съм супер. Мъчно ми е, че точно когато имам възможност да работя нещо, което искам да работя точно сега си давам сметка,че не съм на 20 и е несериозно да напусна държавната ми работа, за да гоня дивото - салон, който още не е отворен, който случайно може и да не потръгне, място, на което може и да няма клиентки, да нямам достатъчно свободно време за децата ми някой ден...

Вече наближавам 30... наближавам 29, то е все същото. и трябва да мисля по-сериозно за живота си, а аз го правя. Спонтанно се записах на курса, защото имах ужасната нужда от промяна, не съжалявам,че го завърших, защото виждам,че се справям добре. Но май това трябва да си остане мое хоби. Ако бях на 20, айде може и да започна. Щях да се фръцкам, че работя в салон, че имам хубава прическа, че съм маникюристка и имам клиентки, щях да си нося високите токчета. Ама вече на около 30 години трябва да мисля за семейство (и аз мисля), за сигурните неща в живота, за осигуровките ми, за работното ми време, за почивните ми дни, за себе си!

Цял ден прекарах вкъщи сама, мислейки за всичко. Без да искам, започнах да виждам предимствата на моята сегашна работа. Казах си, че сега работя до 5:30, а в салона ще работя до 7, а ако имам клиентки ще седя и до по-късно. Сега почивам 2 дни в седмицата и те съвпадат с почивните дни на повечето хора, а в салона ще почивам само понеделник. И се сетих за работата ми преди години, когато почивах 1 ден и то винаги през седмицата. Да се чудиш - да почиваш ли, да чистиш ли, да подреждаш ли, да пиеш кафе с приятели ли, да си помързелуваш ли... Един почивен ден не стига за нищо! Сега никой не ме лишава от ползването на отпуската ми, а там ще работя непрекъснато. Също така има опция да ползвам и дълга неплатена отпуска (която ще ми е необходима, ако реша да си продължа майчинството някой ден или просто да пътувам с приятеля ми).

Не, не мислете, че ходя на работа заради почивките! Аз не съм Пипи Дългото чорапче (не ходя на работа/училище заради ваканциите) :))) Но ето, колко ползотворна и необходима ми е дългата ми отпуска сега. Имах време да ходя на курс, да правя голям ремонт на апартамента ми, да си почивам, да се срещам с приятелки вечер и да се откъсна за малко от работната среда.

Никога няма да забравя думите на една жена -Евдокия Вулева (мир на праха и). Тя винаги се държеше добре с мен, макар че работих за конкуренцията. Та тя ми каза един ден "Моето момиче, аз работих и в Германия, общувам с много чужденци и до днес и искам да знаеш, че в цял свят няма по-хубаво от държавната работа!"

Ще работя като маникюристка, но след време, може би ако ме отвее някъде вятъра. За сега няма да рискувам, пък може точно страха ми от неуспех, да ми отвори други врати скоро. Знае ли се?! :))

Няма коментари:

Публикуване на коментар