Paula Paulina

сряда, 17 август 2011 г.

Българите – деца на Персия?

By Евгени Веселинов

Българите са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, според научната експедиция „Ариана“.Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, заяви днес в пресклуба на БТА доц. д-р Александър Илиев, антрополог и ръководител на научната експедиция в Иран – „Ариана“, част от проекта „Българи – прародина“.
За 20 дни екип от шестима учени, сред които иранистът доц. д-р Иво Панов, доц. Ружа Нейкова от БАН, Иво Леонков от НАТФИЗ измина 1100 километра и откри впечатляващи доказателства за сходствата между българите и хората в днешен Иран, посочи Илиев.
Намерихме няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух. Погребения, които изследвахме са в ембрионална поза – сигурно свидетелство за вярата в прераждането. Част от тракийските погребения са подобни. Камъните и керпичът в строителството съответстват на бъларските практики, добави Александър Илиев.
Иранците, макар и по-мургави, антропологично много приличат на българите. Някои думи близки до днешния фарси имат съответствия в българския език – табошир- тебешир, боран – буря, на-не. Изпълнения на свирка, гайда и тамбура, напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над половината от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и цветове.
Във времето в науката се натрупаха сведения, които постоянно тласкаха прародината ни все пона юг като накрая разбрахме, че това е източен Иран.
Крайно време е да спрем да говорим за хуно-тюркския произход на българите и да разберем, че сме индоевропейци.
Славянското в кръвта ни е по-малко от 20 процента. Славяните не са основният елемент, който изгражда българската народност, заяви проф. Георги Бакалов.
Интердисциплинарната експедиция се проведе под патронажа на Министерството на външните работи, Българската академия на науките, СУ Св.Климент Охридски“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с подкрепата на „Тангра ТанНакРа – общобългарска фондация„.

Персийската империя е грандиозно политическо формирование, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа.Персия се е намирала главно между източната част на Балканския полуостров (Тракия) на запад, североизточна Африка (Египет) на юг, Каспийско море на север и Индия на изток.

Името на Персия е променено на „Иран“ през 1935 г. – като по-обединяващо за арийското население. „Иран“ идва от старата форма „Арианам“ – „Земя на арийците“. Самите персийци отдавна наричат своята страна така, а от 1935 г. официално налагат това име и пред останалия свят. Днес Иран е една от малкото страни по света, която официално почита арийския си произход.

Двойното наименование на владетелите не е било на практика в големите европейски държави от древността, Римската и Византийската империи. След поемане на властта, всеки техен владетел е запазвал детското и младежското си име. При древните хуни и техните тюркски наследници също липсва традиция за двойно наименование на владетелите.

При иранските народи обаче – перси, парти, източноиранци, е имало традиция за двойно наименуване на владетелите. При възкачване на престола, всеки владетел от Персия и Мидия задължително е изоставял своето детско и младежко име и получавал ново официално име.

Ранните български канове и царе приличат на иранските владетели по това че имат по две, някои даже по три имена. Известни са много списъци на ранни български канове и царе, в които всеки владетел е даден с по две имена: Курт – Кубрат, Бат Баян – Безмер, бат Органа – Гостун, Тервел – Изот, Кормисош – Добруц, Звиница-Персиян, Борис – Богорис, Симеон – Лавас, Крум – Каран (Модри ?), Иван Асен – Белгун. Аспарух (? – 702) е известен с много имена – Исперих, Еспор, Батой, Батоя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар