Полезни съвети за поддържане на обувки и крака

Реших да обърна внимание на най-честите грешки, които допускаме, както и решения за тях.

Не знам, дали знаете, че миризмата на краката не идва от гъбички, а от бактерии. И в двата случая обаче, трябва да вземете мерки за справяне с този проблем. Преди да посетите специалист, може да промените навиците си и с изненада да установите, колко лесно е било!

Ако имате подобен проблем, още днес си купете антибактериален сапун и ябълков оцет. Измивате старателно краката си със сапуна, след което ги накисвате в разтвор от 100 мл оцет и малко гореща вода, колкото да покрие глезените ви. Температурата я определяте според вашата търпимост на топлина.

Предварително преценете, къде ще се разположите, вземете си телефона, таблета, книга или нещо занимателно, защото в това положение ще прекарате поне 20 мин, за да подейства оцетът! След това се изплаквате и подсушавате.
___________________________________________________________________________________

Държа да обърна внимание на подсушаването! От сега нататък трябва да свикнете, че винаги, ама винаги трябва да избърсвате старателно водата и между пръстите, защото влагата и топлината са най-благоприятната среда за развитието на бактериите! Не го забравяйте!

Процедурите с антибактериалния сапун и ябълков оцет трябва да направите 5 последователни дни, а след това, когато усетите нужда. Може профилактично да ги повтаряте един път в седмицата или в месеца.

А за да премахнете неприятната миризма от обувките може да поръсите вътрешната част на обувките със сода за хляб. оставяте ги на проветриво място поне една нощ, а преди да ги обуете, трябва да ги изтърсите добре.

Може да сложите вътре напоен чорап с ябълков оцет, а обувките да поставите в торбичка, връзвате я внимателно, като внимавате, да не влиза въздух от никъде. Трябва да преседят така поне 24 часа. След това махате парчето плат (или чорап), напоен с оцет и оставяте обувките да изсъхнат някъде на проветрение.

Ако все пак вашата кожа отделя повече пот, необходимо е да си купите подходяща пудра за крака и спрей за обувки. Никога спреят не се пръска непосредствено преди обуване на обувката! Това се прави предишната вечер, за да може да се ароматизират, но и да се изпари ненужното количество. Подходящи продукти има немската марка Gehwol (около 14-15лв), както и други. При изборът на пудра за крака, може да пробвате продуктите SNB, те имат пудра с телесен цвят и бяла с дезодориращо действие. (Цената им е около 8 лв.)

Сигурно сте чували за правилото, обувките да не се носят в два последователни дни. Това е за да не се деформират бързо самите обувки, но и за да може да се проветряват от попитата влага.

Носете винаги естествени материи. Чорапите от изкуствени влакна спарват кожата, а от там се получава и стимулиране производството на потните жлези, което пък благоприятства за развитието на бактериите.

За да не се деформират обувките и ботушите ви през влажните сезони, никога не ги оставяйте в непосредствена близост до отоплителни уреди, не ги мажете с "лустро", а си създайте навика да ги боядисвате всеки ден. От вечерта ги почистете с малко хладка вода. Оставете ги да изсъхнат, след което ги боядисайте с боя за обувки. Аз лично много харесвам боите "Erdal", защото са обогатени с бадемово масло, имат приятен аромат, лесно се нанасят с апликатора си, не са скъпи и се намират във всички големи магазини. След като изсъхне боята, по желание може да ги намажете равномерно с гланц, който изолира от дъжда и влагата. Ако се грижите добре за обувките си, те ще ви бъдат "благодарни". Ще запазят по-дълго време красивия си нов вид, няма да се деформира кожата им, няма да пропускат вода, а най-важното е, че ще продължават да предпазват вашите крака сухи (което е най-важната им цел)! Процедурата с поддръжката на обувките отнема не повече от 10 мин. Нима не разполагате с толкова всеки ден?!

Най-добрият начин за съхранение на обувките, когато свърши сезонът е, да се прибират в кутиите си. Но не всеки има толкова място за съхранение. Затова е много удачно да сложите смачкани топки хартия (може амбалажна или вестници) вътре в обувките, за да не се смачкат, а да останат изпънати за следващата им употреба.

И накрая, реших да споделя с вас няколко интериорни решения за съхранение на любимите аксесоари на дамите - обувките!

Маникюр и педикюр за мъже

Дойде есента - един много красив и малко тъжен сезон. Казват, че това е сезонът на депресиите. Не споря, може и да е така. Но настроението си зависи изцяло от нас. Затова нека създаваме повече красиви моменти, да си подарим сами на себе си и на околните повече усмивки, да проявяваме загриженост към приятелите си, да поглезим себе си...

През лятото се грижихте за външния си вид, правихте си ярък и цветен маникюр, красиви декорации, педикюр... Но защо ли след като мине лятото, много жени забравят или просто пренебрегват тези процедури?

Непрекъснато чувам следните фрази:
- "Аз си правя педикюр един път в годината, преди да отида на море"
- "О, ама за какво да се лакирам, щом не ходя с отворени обувки?!"
- "Кой пък ще ми гледа краката?!"
- "Нямам време за такива работи!"...

Всеки има своята гледна точка. Но при всички случаи, посещенията при педикюрист трябва да се правят тогава, когато имаме нужда от тези процедури, и най-вече за себе си, за собствения си комфорт. Не е задължително да се лакирате, ако това не ви допада. Има много жени, които ходят без лак, но имат изключително поддържани ръце и крака. Не забравяйте, че тези процедури не са само лакиране и пилене, а са цялостна грижа на ръце и крака. Масажът действа много релаксиращо, терапиите действат подхранващо и обновяват кожата, хидратират я, засилват циркулацията на кръвта.

Днес мисля да ви обърна внимание на мъжкия педикюр. Да, да, мъжете също се възползват редовно от тези процедури. За мен най-интересно е, че дори и да имат проблем (примерно впит нокът, кокоши трън или удебелена кожа), те се срамуват да потърсят решение на проблема си. Но когато видят, че с лекота може да им се помогне или просто да предадат по-естетическа форма на ноктите си, те стават редовни клиенти.


Това са крака, без сериозни проблеми, нямат гъбички, нямат проблемни нокти.

Единствената им нужда е от по-старателна обработка на двата палеца.

Разбира се, електрическата пила винаги е за предпочитане. С нейна помощ се работи по-бързо, по-безопасно, няма риск от порязване, от задълбаване, обработва се с абсолютна точност до милиметър само засегнатата зона, без да се ожули здравата кожа по невнимание. Всъщност предимствата и са много!

Работим първо с по-груба шкурка...

...след това заглаждане с по-фина шкурка...

Повтаряме процедурата и на другия крак. Резултатът е гладки стъпала, без болка, независимо с какви обувки ще ходи човекът.

Следва отстраняване на мъртвите клетки със скраб и масажиране с хидратиращ крем.

Някои фирми предлагат "мъжки лак", който няма силен блясък, но ноктите изглеждат една идея по-бели и някак по-чисти. Разработен е предимно за мъже! Също така, по желание на клиента, може да се сложи антибактериален прозрачен лак, но при него вече покритието става с лек блясък, все едно ноктите са полирани. Важно е клиентът да има избор.

Хубавото на всички продукти за педикюр е, че имат много приятни аромати, които действат успокояващо или тонизиращо. Лично аз предпочитам да не съчетавам продукти от една и съща серия, за да има разнообразие на уханията, но и защото всеки аромат действа различно на сетивата на всеки отделен човек. (Например лавандулата, която е известна с успокояващото си действие, на някои хора им е неприятна, предизвиква негативни асоциации).

Ето няколко снимки от женски педикюр, но със същия проблем на палците.

ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА КРАКАТА СИ, ТЕ НОСЯТ ТЕЖЕСТТА НА ЦЯЛОТО ВИ ТЯЛО!!!

А какво ще кажете за тези ръце? Да, това са мъжки ръце. От последователността на снимките може да се проследи, как се променя видът им след първите процедури маникюр. С всяко следващо оформяне и почистване на кожната гънка, ръцете изглеждат все по-добре.

Ето други мъжки ръце. Казах ви, мъжете, които се поддържат, си правят маникюр.

Ами това е от мен за днес! Не забравяйте, сутрин да се усмихнете в огледалото и сами да предизвиквате положителните емоции в ежедневието си!

Орелът от Персия

(попаднах на тази статия, дано ви е интересна и на вас)


Прототипи на фигурката, открити в Иран, развенчават мита, че е подарък на хана от Византия
Орелът на Аспарух e от Персия?

Д-р Славян Стоилов разказа за шокиращите резултати от ДНК анализа на материала, събран от експедицията „Българи - прародина" в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Изследванията разкриват, че славянското в кръвта ни е под 20%, че нямаме гени на азиатци и тюрки, че сме индоевропейци... Този път 6-имата специалисти от различни области, водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, събират доказателства, че българите са част от персийското семейство на територията на днешен Иран. И намират. Откриват няколко безспорни прототипа на орела от погребението на Аспарух, десетки сходни мелодии, килими, ритуални предмети, обичаи и лица. Ритуалният лов на лъв от Мадарския конник пък се оказва обичайна практика за персийските владетели.



Повечето ирански сведения за българите са ни познати от персийските пътешественици и хронисти през средните векове. Срещата ни с професор Карачанлу, специалист по историческа география, с над 370 публикации и 20 книги, се превръща в урок по българска история. Предугадил нашите въпроси, професорът ни предава ръкописа на своите изследвания на персийските извори за българите. Фактите, с които борави проф. Карачанлу, са потресаващи. Научаваме изключителни подробности за черните българи, за българите на Кавказ и за нашите преки прадеди около Дунава, наричани от тогавашните хронисти „борджани". Оказва се, че волжките българи са на четвъртото разклонение от пътя на коприната. Той е наречен „коженият" именно в тяхна чест. Каучин-е-болгхори, камчи-е-болгхори са някои от кожените изделия, с които са се славели нашите деди. Срещата ни се състои в Националната библиотека на Иран, в кабинета на Алиакбар Ашари, съветник по културата на президента на ислямската република. Правим си за спомен фотография, получаваме безценния ръкопис и уверенията на иранската страна за началото на сериозно научно сътрудничество.
Особен интерес представлява персийската средновековна картография, указваща мястото на българските държави в тогавашния цивилизован свят. По време на съставянето на тези карти персийската картография се е считала за най-точната. Във всеки европейски двор е имало поне един четящ и разбиращ този език; подобни карти са били използвани при кръстоносните походи, техните преводи и копия са всъщност началото на европейската картография. Домакините от няколко библиотеки любезно ни показват неизвестни за нас образци. Посочват ни няколкото Българии. Дунавска, Кавказка и Волжка България за персийските хронисти са три отделни държави.

Местата им са ясно обозначени, а хрониките и записките на пътешествениците ни дават други категорични маркери за миналото на народа ни. Архитектурата на българите, създали няколко държави в Евразия, се отличава с един неоспорим елемент. Каменните блокове се обработват прецизно във вид на квадри и се полагат перфектно без спойка един върху друг. Изследваните обекти у нас и в земите на Персия показват определено сходство, което вероятно българите са пренесли и съхранили при преселенията си към Европа.
Експедицията ни открива планински села в провинциите Гилан и Южен Азербайджан с къщи, досущ като нашите.

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които досега грижливо събирахме. На срещата ни с д-р Оранг Изади, преподавател във факултета по литература в Техеранския университет, проверяваме находките дума по дума. След дългия ни разговор се разбираме да му изпратим всички думи с доказан прабългарски произход. Ако по-голямата част се окажат ирански, то това би свързало българите именно с този езиков ареал.

Обръщаме особено внимание на персийските ритони. Тези ритуални съдове се появяват в началото на неолита. Приликата им с тракийските е поразителна. И това не е случайно, защото Тракия повече от век е персийска провинция по време на Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр.Хр.). Изглежда, че на тракийските царе е допаднала функцията на този разкошен съд. Може смело да се твърди, че учениците надминават своите учители.


Откриваме и няколко безспорни прототипа на сребърния орел от погребението на Аспарух Изглежда, трябва да се ревизира предположението, че това е римски армейски символ, подарен на създателя на Дунавска България от константинополския двор. Причините са няколко. Ако Константинопол му праща такива дарове, защо провежда срещу него наказателна експедиция, достигайки чак до Онгъла, на повече от 800 километра от метрополията? Ако дарът е действително от Византия, какво прави в гробницата? Там би трябвало да лежат само предмети, изконно присъщи на българите; техни символи, натоварени с дълбок сакрален смисъл.



Освен това персийските орли се отличават от по-късния си събрат само по „зороастрийски разперените крила" и по материала, от който са изработени. Приликата е безспорна. Остава да разберем какво съдържание е вложено в тях. Ако и то съвпада, то произходът може да се счита за изведен.
Оскъдните сведения все още ни лишават от възможността за стройно научно становище относно религията на българите. Спряганият за техен върховен бог Тангра е споменат само в един документ като нещо, на което е направено възлияние. Слънцето, Луната, планетите и звездите, Земята, водата и въздухът са най-често срещаните сакрално натоварени обекти. Имаме доказателства за ритуали и предмети свързани с митраизма, тангризма, зороастризма и в по-редки случаи християнството и будизма. Без будизма, всички други култове и религии възникват и в определен период са доминиращи в персийската държава.
Обръщаме особено внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснемаме десетки погребения, както и черепи, които да сравним с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и нашите обективи фиксират лице след лице, сходни на днешните жители на България.

Игровата, песенната, танцовата и театрално-мистериалната култура на българите е следващата „система от уравнения" с много неизвестни. Като твърда почва могат да се смятат неравноделните размери и някои от типично балканските музикални инструменти. Произходът им от индоиранската културна общност е вън от съмнение. Закупените дискове и записаната на терен музика показват прилики и доста разлики. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Вече успяхме да отделим повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция.



Обръщаме внимание и на килимите от Прикаспието.

Над 50% напълно съвпадат с българските като орнаментика, символика и дори цветове. Малко се знае за инструментите, диагностиката и лечебните практики в традиционната българска медицина. За да научим повече за нея и да я сравним с персийската, ще започнем с прочит на „Авеста". Ще продължим с изследването на сакската и традиционната памирска медицина, както и с обемния опит и литература по време на Персийското средновековие, където доминираща е Източната школа, ръководена от Абу Али ибн Сина - Авицена.
Срещата ни в Университета за традиционна медицина с декана проф. д-р Шамс Ардекани продължава повече от два часа. Получаваме няколко фундаментални труда по персийска медицина и пояснения по древната система за лечение.
Изключително богати на паралели са образците на приложното изкуство и парадното въоръжение на българи и перси. Повече от 90% от погребалния инвентар на българските ханове и велможи е от сасанидски произход Дори и по-късните собствено български предмети използват сходна символика и традиции в обработването на материалите. Търсените от нас основни символи, съвпадащи по смисъл и стилово отношение, са: ашури - ангелоподобни крилати същества, закрилници, лъвове – пазители на монарха, сърна или елен – прародител, символ на рода и обект на ритуален лов, чаша, най-вероятно пълна с хаома или сома (напитка с медицинско и ритуално религиозно приложение, съдържаща ферменти и наркотични вещества), трилистно растение - най-вероятно суровина за сома, и др. Ритуалният царски лов на лъв е типично персийски сюжет. Открит като най-стар при шумери и ашури (асирийци), той достига чрез траки и българи до Балканите. Вероятно днес няма сериозен учен, който да твърди, че Мадарският конник е тракийски. Отсъствието на стремена, конска сбруя с орнаменти и седло го преместват поне 5 века по-късно от предполагаемото „златно тракийско време". Тези атрибути биха могли да дойдат само от българите Заснетите от експедицията образци най-вече от Сасанидски Иран дават основание за паралели между тези изображения.

Продължаваме към Южен Иран (към момента на затваряне на броя - бел.ред.). Предстоят ни древните столици Тахт-е-Джамшид (Персеполис), Пасаргада, Шуш (Суза) и Хегматане (Екбатана).
Очакваме срещи с десетки хора – с наши колеги, с официални лица, с обикновените граждани. Някога безсмъртният поет Саади създаде шедьовъра си „Голестан". Така може да бъде наречен и Иран – Розова градина. За нас някои от тези цветове ухаят толкова познато...

Интердисциплинарната пилотна научна експедиция "БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА" се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски", НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" с продуценството на ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация.

Трети етап – „Ариана" се провежда със съдействието на Посолството на Ислямска република Иран в България и Посолството на Република България в Иран. Състав на експедицията: Доц. д-р Александър Илиев - НАТФИЗ - антрополог и ръководител на експедицията. Петко Колев - Председател на Общобългарска фондация "Тангра" - логистика и координация на експедицията.

Българите – деца на Персия?

By Евгени Веселинов

Българите са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, според научната експедиция „Ариана“.Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, заяви днес в пресклуба на БТА доц. д-р Александър Илиев, антрополог и ръководител на научната експедиция в Иран – „Ариана“, част от проекта „Българи – прародина“.
За 20 дни екип от шестима учени, сред които иранистът доц. д-р Иво Панов, доц. Ружа Нейкова от БАН, Иво Леонков от НАТФИЗ измина 1100 километра и откри впечатляващи доказателства за сходствата между българите и хората в днешен Иран, посочи Илиев.
Намерихме няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух. Погребения, които изследвахме са в ембрионална поза – сигурно свидетелство за вярата в прераждането. Част от тракийските погребения са подобни. Камъните и керпичът в строителството съответстват на бъларските практики, добави Александър Илиев.
Иранците, макар и по-мургави, антропологично много приличат на българите. Някои думи близки до днешния фарси имат съответствия в българския език – табошир- тебешир, боран – буря, на-не. Изпълнения на свирка, гайда и тамбура, напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над половината от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и цветове.
Във времето в науката се натрупаха сведения, които постоянно тласкаха прародината ни все пона юг като накрая разбрахме, че това е източен Иран.
Крайно време е да спрем да говорим за хуно-тюркския произход на българите и да разберем, че сме индоевропейци.
Славянското в кръвта ни е по-малко от 20 процента. Славяните не са основният елемент, който изгражда българската народност, заяви проф. Георги Бакалов.
Интердисциплинарната експедиция се проведе под патронажа на Министерството на външните работи, Българската академия на науките, СУ Св.Климент Охридски“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с подкрепата на „Тангра ТанНакРа – общобългарска фондация„.

Персийската империя е грандиозно политическо формирование, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа.Персия се е намирала главно между източната част на Балканския полуостров (Тракия) на запад, североизточна Африка (Египет) на юг, Каспийско море на север и Индия на изток.

Името на Персия е променено на „Иран“ през 1935 г. – като по-обединяващо за арийското население. „Иран“ идва от старата форма „Арианам“ – „Земя на арийците“. Самите персийци отдавна наричат своята страна така, а от 1935 г. официално налагат това име и пред останалия свят. Днес Иран е една от малкото страни по света, която официално почита арийския си произход.

Двойното наименование на владетелите не е било на практика в големите европейски държави от древността, Римската и Византийската империи. След поемане на властта, всеки техен владетел е запазвал детското и младежското си име. При древните хуни и техните тюркски наследници също липсва традиция за двойно наименование на владетелите.

При иранските народи обаче – перси, парти, източноиранци, е имало традиция за двойно наименуване на владетелите. При възкачване на престола, всеки владетел от Персия и Мидия задължително е изоставял своето детско и младежко име и получавал ново официално име.

Ранните български канове и царе приличат на иранските владетели по това че имат по две, някои даже по три имена. Известни са много списъци на ранни български канове и царе, в които всеки владетел е даден с по две имена: Курт – Кубрат, Бат Баян – Безмер, бат Органа – Гостун, Тервел – Изот, Кормисош – Добруц, Звиница-Персиян, Борис – Богорис, Симеон – Лавас, Крум – Каран (Модри ?), Иван Асен – Белгун. Аспарух (? – 702) е известен с много имена – Исперих, Еспор, Батой, Батоя.

Schwarzkopf и Робинята Изаура ;-)

Днес имахме още една среща с човека, предлагащ ми да последвам една моя мечта. Показа ми базата си, кабинета си, запозна ме със счетоводителките си, говорихме ...

Предложенията му са много добри, идеите му също! Докато се разработи салона, ми предлага да работя на заплата, която е по-висока от сегашната ми, а след време, когато имам вече клиентки, ще промени схемата на заплащане, в зависимост от моите предпочитания (само процент или основна заплата плюс процент). Всички салони работят така, освен ако местата не са под наем.

Прибрах се вкъщи още по-замислена. Дали пък няма да сгреша?!

Баща ми от 2 дни ме нарича "Робинята Изаура" :))) защото съм щяла да слугувам на хората. Щели да идват при мен разни клиентки с претенции и никога няма да мога да им угодя. Баща ми е прав, че е по-добре маникюра да ми остане като хоби и когато имам време да правя маникюр, ноктопластика, както сега, но това да не се превръща в постоянното ми занимание. Също така мисля, че е прав, като казва, че това не е престижна работа и хората ще ме гледат с насмешка, че съм завършила Строителен техникум, а не кварталната гимназия, с висше образование, работя повече от 8 години на държавна работа и вече си тежа на мястото... и ще започна по цял ден да се занимавам с ръце и крака. :)

Мъчно ми е, като си помисля, каква препоръка имам сега, за да ме вземат в Schwarzkopf. Този човек дори не се съмнява в моите възможности и е наясно,че не работя бързо, но ми каза, че щом Виктория ме е препоръчала, значи съм супер. Мъчно ми е, че точно когато имам възможност да работя нещо, което искам да работя точно сега си давам сметка,че не съм на 20 и е несериозно да напусна държавната ми работа, за да гоня дивото - салон, който още не е отворен, който случайно може и да не потръгне, място, на което може и да няма клиентки, да нямам достатъчно свободно време за децата ми някой ден...

Вече наближавам 30... наближавам 29, то е все същото. и трябва да мисля по-сериозно за живота си, а аз го правя. Спонтанно се записах на курса, защото имах ужасната нужда от промяна, не съжалявам,че го завърших, защото виждам,че се справям добре. Но май това трябва да си остане мое хоби. Ако бях на 20, айде може и да започна. Щях да се фръцкам, че работя в салон, че имам хубава прическа, че съм маникюристка и имам клиентки, щях да си нося високите токчета. Ама вече на около 30 години трябва да мисля за семейство (и аз мисля), за сигурните неща в живота, за осигуровките ми, за работното ми време, за почивните ми дни, за себе си!

Цял ден прекарах вкъщи сама, мислейки за всичко. Без да искам, започнах да виждам предимствата на моята сегашна работа. Казах си, че сега работя до 5:30, а в салона ще работя до 7, а ако имам клиентки ще седя и до по-късно. Сега почивам 2 дни в седмицата и те съвпадат с почивните дни на повечето хора, а в салона ще почивам само понеделник. И се сетих за работата ми преди години, когато почивах 1 ден и то винаги през седмицата. Да се чудиш - да почиваш ли, да чистиш ли, да подреждаш ли, да пиеш кафе с приятели ли, да си помързелуваш ли... Един почивен ден не стига за нищо! Сега никой не ме лишава от ползването на отпуската ми, а там ще работя непрекъснато. Също така има опция да ползвам и дълга неплатена отпуска (която ще ми е необходима, ако реша да си продължа майчинството някой ден или просто да пътувам с приятеля ми).

Не, не мислете, че ходя на работа заради почивките! Аз не съм Пипи Дългото чорапче (не ходя на работа/училище заради ваканциите) :))) Но ето, колко ползотворна и необходима ми е дългата ми отпуска сега. Имах време да ходя на курс, да правя голям ремонт на апартамента ми, да си почивам, да се срещам с приятелки вечер и да се откъсна за малко от работната среда.

Никога няма да забравя думите на една жена -Евдокия Вулева (мир на праха и). Тя винаги се държеше добре с мен, макар че работих за конкуренцията. Та тя ми каза един ден "Моето момиче, аз работих и в Германия, общувам с много чужденци и до днес и искам да знаеш, че в цял свят няма по-хубаво от държавната работа!"

Ще работя като маникюристка, но след време, може би ако ме отвее някъде вятъра. За сега няма да рискувам, пък може точно страха ми от неуспех, да ми отвори други врати скоро. Знае ли се?! :))

Schwarzkopf или не?

Така ми се е свило сърцето! Получих предложение за работа. И то не къде да е, а в представителството на Schwarzkopf.

Към 1 час говорихме със собственика на салона, който ще отвори в средата на септември. Идеите му са много добри и дано да се реализират. Учебният център на Schwarzkopf функционира повече от година, като се провеждат курсове 4 пъти в годината, а успешно завършилите получават лицензирана диплома от Schwarzkopf, с която могат и те самите вече да обучават хора, както и диплома от Министерство на образованието. Учебният център е първият на Балканския полуостров, а скоро ще има и в още една страна.

Притеснявам се:
- дали ще се справя
- дали ще имам клиентки
- дали ще свикна да работя достатъчно бързо (все пак сега завърших курса)
- дали ще се разработи салона
- дали ще си заслужава риска, да напусна държавната си работа, на която съм вече повече от 8 години...
- дали няма да изложа жената, която ме препоръча, а именно една от собственичките на учебния център, в който ходих...

Имам толкова много ??????? в главата си, че още ми е свито сърцето, след сутришната ми среща.

Вие как мислите, дали ще съжалявам след 1-2 месеца, че поех този риск?

Чудя се, защо е толкова трудно да взема решение за нещо, което съм желала от дълго време?!

Записах се на курс, защото си казах,че ако заминем някъде с приятеля ми, искам да работя нещо, което ми харесва. Тук нямам тази смелост да рискувам, но ако предприема такава тотална промяна и замина някъде, това ще е шанс да последвам една моя мечта.

А колко случайно стават нещата в живота!!!

Ходих на обучение, харесаха ме и ме препоръчаха не в някой квартален салон (без да ги омаловажавам!), а направо в официалното представителство на толкова голяма фирма. Там клиентките няма да са бабите от махалата ;) , а жени, които имат големи очаквания и аз трябва да оправдая мястото си там.

Наистина ми е много притеснено. :((( Ами ако се изложа?!

Ето и резултатът от едноседмичния ми курс :)



На първо място искам да отбележа, че съм много доволна от всичко! При нас дойдоха хора с проблеми и е много интересно да видиш, че почти всичко може да се оправи, стига човек да си разбира от работата. По този повод, свалям шапка на шефката им - имам чувството, че който не е отишъл в Стар Нейлз, на него не е оправила проблемните крака! И с такова облекчение си тръгват хората...

Примерно последния ден дойде една клиентка - младо момиче, на което след удар и е посинял нокът. Тя имаше наистина едни от най-красивите пръсти, които съм виждала! Знаете, как изглеждат посинелите нокти и това, че падат, след като се отделят от нокътното легло. Нейният все още си беше на мястото, но момичето, което ни водеше курса, го изряза, почисти плесента и изгради протеза на липсващото място, първо с медицински пластелин, а след това с гелове с антимикотично действие. Резултатът беше широка усмивка! Лично аз почти нямам заслуги по нейния педикюр, само декорацията, която тя хареса много.


десният палец е с изграден нокът.

Същият ден се учихме, как се поставя шина - Подофикс. Тя "изправя" растежа на впитите нокти. Само човек, който има такъв проблем, може да оцени нейното действие и резултат от поставянето.

Първо дезинфекцираме крака, почистваме лака, избутваме кутикулите, изрязваме кожичките, ако има нужда.


След това "надраскваме" повърхността на ноктите с електричеката пила





Поставяме шината, затягаме металната скоба с "ключ" и запечатваме с гел металния край, за да не стърчи и драска. Изпичаме с UV-лампа.


Крайният резултат е това:


Може да се декорира с хоризонтални цветни лентички, с камъчета върху нея или от двете и страни, с нещо по-цветно, за да не личи.

Изглежда страшно, но не е! :) Шината се залепва с лепило, не се пробива нокът, не боли, не тече кръв и т.н. За да спре да се впива нокът, достатъчно е да се сменят 2 шини и нокътното легло променя формата си, а ноктите започват да растат по-изправени. По мои наблюдения, всеки 2-3 човек има този проблем, но не знае, колко лесно може да си го разреши. Шината не е скъпа (около 10 лева е) и стои дълго. Много по-лесно е да се използва тя, вместо да се вади нокът, после да се изтърпят всички усложнения и неудобства от тази манипулация.

Е как да не си доволен от това, че може да помогнеш на някого с нещо толкова лесно?!

Издържахме писмения тест, взехме си удостоверенията и зачакахме нашата клиентка. Видяхме, че няма да дойде и на стола ни седна една от собственичките на фирмата. Ние, с Тони така се притеснихме, защото мислихме, че ще ни намира непрекъснато грешки и накрая няма да остане доволна от нас. Съжалявам, че не се снимахме с нея, как ние работим, а тя чете списание и пие кафе! :))) Каза, че от много време не и е правен такъв педикюр, без да се кара, без да вика и без да прави забележки. :) Ние помислихме, че нарочно така говори, но момичета от офиса ни увериха, че ако нещо не и хареса, изобщо няма да ни го спести и когато се кара я чуват даже в най-вътрешната стая на офиса. :) Наистина съжалявам, че не се снимахме, това щеше да ни е най-голямата реклама! :))

Все още няма да споделям подробности, но тя наистина остана доволна от нас и това, как се представихме на целия курс. На мен ми даде лична препоръка и сама каза, че много рядко може да заложи името си зад някого... (но за това в понеделник)

Ето малко работни кадри, да ме видите, каква съм опакована по време на педикюр :))) Тони - любимата ми колежка казва, че ако ще и цялата да се забуля, винаги щяла да познае очите ми :-*



Научих се да работя с ръкавици, с вързана коса, затворени обувки и с маска. Точно тези 4 неща не си ги представях, а първите дни маската направо ми пречеше да дишам. Но не всички електрически пили са с прахоуловител и не всеки клиент ще е със здрави крака.

ето го и моето любимо Тони - Бонбони :)) Много е миличка и винаги усмихната. Как да не отидеш да си направиш маникюр и педикюр във Велинград?! @-}--