Paula Paulina

неделя, 7 февруари 2010 г.

Житният режим



“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.” - Учителя



Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година - астрономично и астрологично в действителност започва от този момент - 21-22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

Житен режим


Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно.

Житният режим трае 10 дни. На десетия ден се отпоства с „ангелска супа“, която се приготвя по следния начин: в литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрая се прибавят няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евентуално същото количество и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.



По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза“ - може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една-две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В никакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Понякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.



В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци - 12,1 гр., въглехидрати - 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза - 2,0 гр., калории - 349.

Витамини и минерали в мг %:

Вит. В1 - 0, 48; Вит. В2 - 0,14; Вит. Е - 3,20; Вит. РР - 5,10; Натрий - 7,8; Калий -502; Калций - 43,7; Магнезий - 173,0; Желязо - 3,3; Фосфор - 406,0.

Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.

При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.




Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:

Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.

Житното зърно е емблема на човешката душа.