Paula Paulina

петък, 19 март 2010 г.

Nowruz




Днес реших да ви запозная с един празник. Това е Ноуруз.

Прескачане на огньове, пускане на кълнове в течаща вода, пир с даровете на земята и пикник на чист въздух са част от традицията, запазилa се повече от 2500 години.

Всъшност празникът започва една седмица по-рано с друг празник - Чахаршамбе Сури (в превод "Огнена сряда"). Отбелязва се в нощта срещу последната сряда от изтичащата година. Tогава се почиства основно домът, изхвърлят се всички ненужни неща (като нашето пролетно почистване). В миналото празникът не се е чествал на този ден, но с идването на Исляма се премества във вторник вечерта, защото според ислямската традиция сряда е ден, който носи лош късмет. На този ден хората излизат вън от домовете си, палят огньове и ги прескачат за късмет (като на Сирни заговезни), припявайки "Твойта червенина (здраве) - за мен, мойта бледнина (болка) - за теб". По време на празника млади хора със закрити лица обикалят от къща на къща, удряйки с лъжица върху метален съд, и искат сладкиши или пари.

Празникът Ноуруз (в превод "Нов ден") е традиционният ирански празник, с който се отбелязва началото на новата година. Празнува се на 20 или 21 март и бележи навлизането на Слънцето в знака Овен по време на пролетното равноденствие. Въпреки че писмените свидетелства за съществуването на този празник се отнасят към II в. пр. Хр., има основания да се смята, че празникът се чества най-малко от 2500 години. Повечето от традициите на празника са установени по времето на Ахеменидите и са се запазили досега почти непроменени. Произхождайки от епоха, в която за повечето народи светлината е символ на Доброто, а тъмнината - на Злото, Ноуруз се е смятал за победа на Доброто над Злото и за начало на обновяването на света.

Ноуруз е единственият изконен ирански празник, който не е изместен от навлезлите по-късно ислямски празници. В миналото е траел три седмици и навсякъде е бил съпроводен с представления на акробати, жонгльори и карнавали с маски. Днес продължава две седмици. Няколко седмици преди празника хората си купуват нови дрехи и основно почистват домовете си, а Хаджи Фируз, иранският Дядо Коледа, обикаля из улиците с червените си одежди и покрито с черна вакса лице.

По традиция и днес, v навечерието на Ноуруз иранското семейство се събира около празнична трапеза "Хафт син",на която се слагат седем елемента започващи с персийската буква “син” (S), като пшеница, ечемик или леща (sabzeh), сладък пудинг направен от пшеничен зародиш (samanu), сушени плодове от дървото Elaeagnus angustifolia наричали още “руски маслини” (senjed), чесън (sīr), ябълки (sīb), плодове от смрадлика (somaq) и оцет (serkeh). Всеки един от тях символизира нещо, като изобилието, прераждането, зравето и други, а заедно правят връзката със седемте елемента на сътворението.

На масата може да има още – зюмбюл (колкото деца има в дома), монети (символ на богатството), запалени свещи, огледало (символизиращо чистота и честност), съд със златни рибки (живот в живот, символизирайки зодиакалния знак на Риби, който Слъцето напуска навлизайки в Овен), свещенна книга и др.

Празникът "Сиздах бе дар" (в превод "13-и навън") е тринадесетият ден от новата година и бележи официалния край на честванията на Ноуруз. Това е национален ден за пикник, когато хората излизат сред природата и се наслаждават на подмладения свят. Както много други народи, така и иранците смятат, че числото 13 носи лош късмет и вярват, че като са извън домовете си, избягват злото. В края на деня те пускат "сабзе" (зелени кълнове) по течаща вода. Вярва се, че това "сабзе" е събрало цялата лоша поличба за семейството през следващата година.

Празнува се и в Афганистан, Република Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Казахстан, а преди и в Грузия и Армения. Празнува се от Ирак и кюрдите Anatolian. Norouz бе номиниран за един от ЮНЕСКО-шедьоврите на устното и нематериалнo наследство на човечеството през 2004 година.