Paula Paulina

петък, 27 август 2010 г.

Дънките...


Дънките са неизменна част от гардероба на хората от средата на 19 век, когато през 1853 година баварецът Леви Страус напуска родния си дом и също заминава за Америка.

Отвъд Океана той открива работилници за шиене на панталони. Неговата фабрика започва да произвежда гащеризони от кафяв плат за палатки, който е бил доставян от Генуа. Върху денковете е имало щампа Genes, която американците са прочели като “джинс”.

Сините дънки са се появили поради недостига на брезентов плат. Новият син плат е бил докаран от френския град Ним.

През 1873 година светът за първи път е видял оригиналните дънки Levis. Първоначално дънките били произвеждано като работно облекло за златотърсачите по време на Златната треска. Но през 1953 година е произведен първият женски модел.

През 50 години на миналия век дънките са се настанили трайно в гардероба на хората. Секссимволите на епохата Елвис Пресли и Марлон Брандо също са носили дънки.

През 60-70-те годни дънките стават униформа на хипитата като символ на свободата, сексуалността и новото мислене. В началото на 70-те години дънките са предизвикали истинска истерия: по-къси от женски шорти те едва са скривали женското “целомъдрие”.

През 80-те години производителите на дънки започват да ги избелват с помощта на пемза, намокрена в хлорна киселина и младежта изпада в силен възторг. За по-капризните и богати клиенти се произвеждат модели със скъпоценни камъни.

През 90-те години на мода са дънките с висока талия, тънките “пури” или “макарони”. После се появява и стилът “деца на цветята” - панталоните вече са украсени с мъниста, перли, ярки панделки, пайети и т.н.

петък, 19 март 2010 г.

Nowruz




Днес реших да ви запозная с един празник. Това е Ноуруз.

Прескачане на огньове, пускане на кълнове в течаща вода, пир с даровете на земята и пикник на чист въздух са част от традицията, запазилa се повече от 2500 години.

Всъшност празникът започва една седмица по-рано с друг празник - Чахаршамбе Сури (в превод "Огнена сряда"). Отбелязва се в нощта срещу последната сряда от изтичащата година. Tогава се почиства основно домът, изхвърлят се всички ненужни неща (като нашето пролетно почистване). В миналото празникът не се е чествал на този ден, но с идването на Исляма се премества във вторник вечерта, защото според ислямската традиция сряда е ден, който носи лош късмет. На този ден хората излизат вън от домовете си, палят огньове и ги прескачат за късмет (като на Сирни заговезни), припявайки "Твойта червенина (здраве) - за мен, мойта бледнина (болка) - за теб". По време на празника млади хора със закрити лица обикалят от къща на къща, удряйки с лъжица върху метален съд, и искат сладкиши или пари.

Празникът Ноуруз (в превод "Нов ден") е традиционният ирански празник, с който се отбелязва началото на новата година. Празнува се на 20 или 21 март и бележи навлизането на Слънцето в знака Овен по време на пролетното равноденствие. Въпреки че писмените свидетелства за съществуването на този празник се отнасят към II в. пр. Хр., има основания да се смята, че празникът се чества най-малко от 2500 години. Повечето от традициите на празника са установени по времето на Ахеменидите и са се запазили досега почти непроменени. Произхождайки от епоха, в която за повечето народи светлината е символ на Доброто, а тъмнината - на Злото, Ноуруз се е смятал за победа на Доброто над Злото и за начало на обновяването на света.

Ноуруз е единственият изконен ирански празник, който не е изместен от навлезлите по-късно ислямски празници. В миналото е траел три седмици и навсякъде е бил съпроводен с представления на акробати, жонгльори и карнавали с маски. Днес продължава две седмици. Няколко седмици преди празника хората си купуват нови дрехи и основно почистват домовете си, а Хаджи Фируз, иранският Дядо Коледа, обикаля из улиците с червените си одежди и покрито с черна вакса лице.

По традиция и днес, v навечерието на Ноуруз иранското семейство се събира около празнична трапеза "Хафт син",на която се слагат седем елемента започващи с персийската буква “син” (S), като пшеница, ечемик или леща (sabzeh), сладък пудинг направен от пшеничен зародиш (samanu), сушени плодове от дървото Elaeagnus angustifolia наричали още “руски маслини” (senjed), чесън (sīr), ябълки (sīb), плодове от смрадлика (somaq) и оцет (serkeh). Всеки един от тях символизира нещо, като изобилието, прераждането, зравето и други, а заедно правят връзката със седемте елемента на сътворението.

На масата може да има още – зюмбюл (колкото деца има в дома), монети (символ на богатството), запалени свещи, огледало (символизиращо чистота и честност), съд със златни рибки (живот в живот, символизирайки зодиакалния знак на Риби, който Слъцето напуска навлизайки в Овен), свещенна книга и др.

Празникът "Сиздах бе дар" (в превод "13-и навън") е тринадесетият ден от новата година и бележи официалния край на честванията на Ноуруз. Това е национален ден за пикник, когато хората излизат сред природата и се наслаждават на подмладения свят. Както много други народи, така и иранците смятат, че числото 13 носи лош късмет и вярват, че като са извън домовете си, избягват злото. В края на деня те пускат "сабзе" (зелени кълнове) по течаща вода. Вярва се, че това "сабзе" е събрало цялата лоша поличба за семейството през следващата година.

Празнува се и в Афганистан, Република Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Казахстан, а преди и в Грузия и Армения. Празнува се от Ирак и кюрдите Anatolian. Norouz бе номиниран за един от ЮНЕСКО-шедьоврите на устното и нематериалнo наследство на човечеството през 2004 година.

неделя, 7 февруари 2010 г.

Житният режим



“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.” - Учителя



Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година - астрономично и астрологично в действителност започва от този момент - 21-22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

Житен режим


Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно.

Житният режим трае 10 дни. На десетия ден се отпоства с „ангелска супа“, която се приготвя по следния начин: в литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрая се прибавят няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евентуално същото количество и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.



По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза“ - може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една-две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В никакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Понякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.



В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци - 12,1 гр., въглехидрати - 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза - 2,0 гр., калории - 349.

Витамини и минерали в мг %:

Вит. В1 - 0, 48; Вит. В2 - 0,14; Вит. Е - 3,20; Вит. РР - 5,10; Натрий - 7,8; Калий -502; Калций - 43,7; Магнезий - 173,0; Желязо - 3,3; Фосфор - 406,0.

Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.

При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.




Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:

Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.

Житното зърно е емблема на човешката душа.

неделя, 31 януари 2010 г.

Сватбени традиции в Африка

Африка е голям и разнообразен континент съхраняващ някои от най-старите цивилизации на земята. Тя е дом на голямо разнообразие от религии и култури, отразили се много на сватбените традиции. Африканците отдават голямо значение на брака и държат на сватби, които отразяват тяхната идентичност и родово наследство.

Ако трябва да се наименува най-показателната сватбена традиция за африканския континент, то тя ще е важността на семейството. Африканската сватба е по един или друг начин е израз на събирането на двама влюбени в едно семейство или обединяването на две семейства, а дори и на две племена в едно семейно цяло. Понятието семейство е обединяващата идеи на африканския континент.

Съществуват повече от 1000 различни култури в Африка и всяка от тях, всяко племе има своите собствени сватби и брачни обичаи, голяма част от чиито произход може да се проследи от преди стотици, дори хиляди години.

Има много различни религии представящи Африка. Много северноафриканци са били повлияни от мюсюлманските традиции, докато в далечния юг повече от християнските, индуските и дори от еврейските традиции смесвайки се с други древни традиции. Провеждат се много сватби, но никоя не е същата като другите. Булката играе много важна роля за обществото и се отнасят към нея с респект, защото тя е връзката межди нероденото поколение и предците. В някои части на Африка семейството на младоженеца дори се мести в селото на булката и там започват новия си живот.

На много места в Африка младите момичета са обучени още от ранна възраст да бъдат добри съпруги. Те дори могат да изучават секретни кодове и тайни езици, които да им позволят да общуват с други омъжени жени без техните съпрузи да разбират какво се говори.

В зависимост от това в коя част на Африка сме, сватбените церемонии могат да бъдат много сложни, някои продължаващи с дни. Често се провеждат огромни церемонии през които се обединяват много двойки по едно и също време.

В Судан и в други области по поречието на река Нил мъжът трябва да плати на семейството на съпругата си в овце или едър рогат добитък за загубата на работната ръка на дъщеря им в тяхна полза. Съпруга може да струва на един мъж между 30 и 40 добичета. Често е трудно да се плати на семейството и да може после да остане достатъчно за да издържа новата си жена.

В Сомалия на мъжът е позволено да има до четири жени само ако може да ги издържа всичките, а и не е изключение за момичетата да бъдат сгодени още преди да са се родили. След сватбата се изпълняват традиционни танци.

Ярки фестивални цветове, песни, танци и музика са жизненоважни елементи от много африкански сватбени церемонии. Общо за всички тях е идеята за прехода от детство към зрялост. Много африкански култури насърчават децата да се оженят в най-ранна възраст между 13 и15 години, веднага щом са достигнали физическа зрялост.

Има някои традиции които са по-често срещани от други. Една от тях е така нареченото „прескачане на метла” – метлата се постава на земята и се прескача от двойката. Тази традиция символизира скока от необвързаността към брачния живот или прехода от старото към новото. В Гана се извършва обичая „почукване на вратата”. Когато мъж е заинтересован от някое момиче, той отива и тропа на вратата й, за да може майка му и чичо му да посетят семейството на булката и да предложат брак.

Разводът е рядкост в африканските бракове. Проблемите често са обсъждани с двете семейства и се намира отговор. Повечето пъти цялото село се събира за да помогне на двойката да намери решение на техния проблем и да предпази брака от разпадане.

Бракът е свещен по цял свят и това определено е вярно за Африка, без значение от региона или културата от която произлизаш , нито от това в какво вярва религията ти. Всъщност много култури имат специален тотем който е предназначен да напомня на двойките, че културата и родовите различия трябва се пренебрегнат за да може един брак да преуспее.

Това ОБУВКИ ли са?