Житният режим

“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.” - Учителя



Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година - астрономично и астрологично в действителност започва от този момент - 21-22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

Житен режим


Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно.

Житният режим трае 10 дни. На десетия ден се отпоства с „ангелска супа“, която се приготвя по следния начин: в литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрая се прибавят няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евентуално същото количество и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.



По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза“ - може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една-две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В никакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Понякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.



В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци - 12,1 гр., въглехидрати - 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза - 2,0 гр., калории - 349.

Витамини и минерали в мг %:

Вит. В1 - 0, 48; Вит. В2 - 0,14; Вит. Е - 3,20; Вит. РР - 5,10; Натрий - 7,8; Калий -502; Калций - 43,7; Магнезий - 173,0; Желязо - 3,3; Фосфор - 406,0.

Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.

При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.




Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:

Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.

Житното зърно е емблема на човешката душа.

Сватбени традиции в Африка

Африка е голям и разнообразен континент съхраняващ някои от най-старите цивилизации на земята. Тя е дом на голямо разнообразие от религии и култури, отразили се много на сватбените традиции. Африканците отдават голямо значение на брака и държат на сватби, които отразяват тяхната идентичност и родово наследство.

Ако трябва да се наименува най-показателната сватбена традиция за африканския континент, то тя ще е важността на семейството. Африканската сватба е по един или друг начин е израз на събирането на двама влюбени в едно семейство или обединяването на две семейства, а дори и на две племена в едно семейно цяло. Понятието семейство е обединяващата идеи на африканския континент.

Съществуват повече от 1000 различни култури в Африка и всяка от тях, всяко племе има своите собствени сватби и брачни обичаи, голяма част от чиито произход може да се проследи от преди стотици, дори хиляди години.

Има много различни религии представящи Африка. Много северноафриканци са били повлияни от мюсюлманските традиции, докато в далечния юг повече от християнските, индуските и дори от еврейските традиции смесвайки се с други древни традиции. Провеждат се много сватби, но никоя не е същата като другите. Булката играе много важна роля за обществото и се отнасят към нея с респект, защото тя е връзката межди нероденото поколение и предците. В някои части на Африка семейството на младоженеца дори се мести в селото на булката и там започват новия си живот.

На много места в Африка младите момичета са обучени още от ранна възраст да бъдат добри съпруги. Те дори могат да изучават секретни кодове и тайни езици, които да им позволят да общуват с други омъжени жени без техните съпрузи да разбират какво се говори.

В зависимост от това в коя част на Африка сме, сватбените церемонии могат да бъдат много сложни, някои продължаващи с дни. Често се провеждат огромни церемонии през които се обединяват много двойки по едно и също време.

В Судан и в други области по поречието на река Нил мъжът трябва да плати на семейството на съпругата си в овце или едър рогат добитък за загубата на работната ръка на дъщеря им в тяхна полза. Съпруга може да струва на един мъж между 30 и 40 добичета. Често е трудно да се плати на семейството и да може после да остане достатъчно за да издържа новата си жена.

В Сомалия на мъжът е позволено да има до четири жени само ако може да ги издържа всичките, а и не е изключение за момичетата да бъдат сгодени още преди да са се родили. След сватбата се изпълняват традиционни танци.

Ярки фестивални цветове, песни, танци и музика са жизненоважни елементи от много африкански сватбени церемонии. Общо за всички тях е идеята за прехода от детство към зрялост. Много африкански култури насърчават децата да се оженят в най-ранна възраст между 13 и15 години, веднага щом са достигнали физическа зрялост.

Има някои традиции които са по-често срещани от други. Една от тях е така нареченото „прескачане на метла” – метлата се постава на земята и се прескача от двойката. Тази традиция символизира скока от необвързаността към брачния живот или прехода от старото към новото. В Гана се извършва обичая „почукване на вратата”. Когато мъж е заинтересован от някое момиче, той отива и тропа на вратата й, за да може майка му и чичо му да посетят семейството на булката и да предложат брак.

Разводът е рядкост в африканските бракове. Проблемите често са обсъждани с двете семейства и се намира отговор. Повечето пъти цялото село се събира за да помогне на двойката да намери решение на техния проблем и да предпази брака от разпадане.

Бракът е свещен по цял свят и това определено е вярно за Африка, без значение от региона или културата от която произлизаш , нито от това в какво вярва религията ти. Всъщност много култури имат специален тотем който е предназначен да напомня на двойките, че културата и родовите различия трябва се пренебрегнат за да може един брак да преуспее.

Това ОБУВКИ ли са?