ОБУВКИТЕ

Обувката е важна част от облеклото на човек. Те са много и разнообразни според сезона, случая, традициите - джапанки, мокасини, ботуши, маратонки, сандали и други. Основните материали, от които се изработват са гума, кожа, дърво, пластмаса и плат.

Най-старите известни обувки датират от около 8000 до 7000 г. пр. Хр. и са открити в Орегон, САЩ през 1938. Тъй като материалите, от които са изработвани обувките, са твърде нетрайни, за археолозите е изключително трудно да определят кога всъщност е започнала употребата им.

Биоантропологът Ерик Тринкас счита, че използването на обувки започва в периода около 40 000 и 26 000 год. пр. Хр. като за доказателство привежда изследвания показващи, че дебелината на кокалите на пръстите на краката (без палеца) намалява през този период в сравнение с предишните епохи, което според него е обусловено от разликата в ходенето с боси и обути крака.

Сандалите - вчера и днес

Думата за "сандали" не е гръцка, но се свързва с времената на Стара Гърция. Още през Ледената епоха хората са носели животински кожи. Груби обувки са ги защитавали от камъни и тръни през каменната ера.

Скални рисунки свидетелстват за първите хора, носели животински кожи около стъпалата си. Дизайнът им е бил едновременно прост и практичен. Ремъците, прикрепяни към твърдата подметка са за защита.

В древен Египет сандалите са били изработвани от папирус и палмови листа. Дървени сандали са правени в Индия, а в Китай и Япония е използвана оризова слама.

И индианците са носели гумени ботуши

Предшественици на гумените ботуши били галошите, а тяхната история тръгва от много далечното минало. Испанските колонизатори видели как индианците си потопяват краката в сок от каучуково дърво хевея и чакат върху тях да се образува непромокаема коричка.


Трябвало да минат обаче почти петстотин години, докато хората осъзнаят полезността на гумените обувки и започнат промишленото им производство. Това станало чак през XIX век. На 12 февруари 1831 година галошите за първи път били пуснати по магазините - в Бостън. Скоро се появили и гумените ботуши.

А как е днес? Най-модните марки сега пускат гумени ботуши и дори ги обявяват за хит на сезона. При това те никак не са евтини - повече от двеста долара за чифт, и отгоре на всичко се радват на огромно търсене. Произвеждат се разноцветни ботуши за тийнейджърки. За най-ревностните "модаджийки" пък се предлагат гумени ботуши с токове и с платформи. В студено време може да се обуят ботуши с кожена подплата

Маратонката – хит за поколения

Обувката на ХХ век – това е тя – маратонката, носят я млади и стари, кинозвезди и мениджъри, тийнейджъри и моделиери.

Названието на спортнита обувка е свързано с историческата битка между атиняни и персийци през 490 г. пр. Хр. в Маратонската равнина, разположена в източната част на областта Итака.
След победата на Маратон радостта и възбудата сред елините била толкова силна, че един от воините пробягал разстоянието от Маратон до агората на Атина, за да донесе новината на съгражданите си. Когато стигнал на площада, у него били останали сили само за да извика: “Радвайте се, атиняни, ние победихме!”, след което издъхнал.

В негова чест на олимпийските състезания е въведена дисциплината “маратонско бягане” от 42 км и 195 м – точно толкова, колкото е разсточнието от Маратонското поле до атинския площад.
Днес най-използваната обувка се нарича маратонка.

„Шити ли са тези обувки?”

Основната разлика от преди и сега е, че има много и различни материали за направа на обувките. В днешно време почти не се произвеждат кожени обувки.

А и в миналото е имало проблеми – основно заради навлизането на новите технологии – например залепването.

Залепването на обувките в България започва около 1950 г. До тогава е имало само ковани и шити обувки, а в последствие само военните обувки продължават да се правят ковани.

Дядовците ни са носили обувки по двадесет години, защото са били ковани и шити, така че никога да не се късат. Но това не съответства на изискванията на днешната търговия – нали трябва да има оборот.

Често клиентите питат: „Шити ли са тези обувки?” Няма как да са шити, защото технологията на дамската обувка не позволява шиене. Но ако се спазва технологията по залепването, обувката е много здрава.

В миналото материалите са били по-груби, по-дебели, по-твърди. Сега те са обработени да бъдат податливи и в същото време стегнати и здрави.

Ковани обувки



От средата на 19 век по нашите земи се появяват по-различен тип обувки – по-здрави и по-яки. Кованите обувки.

Първо се появяват калеврите, които били предпочитан сватбен дар и елемент от празничното облекло на жената. Те са с дълбоко деколте и широк нисък ток, с подметки от гьон, ковани с клечки, гвоздеи, с налчета и петала.

В края на века по-голяма популярност имат кондурите – твърди, ковани (шити) половинки, изработени от специализирани майстори - кондурджии. Обувките били изработвани от кожа, с твърд бокс, с дебела подметка от гьон, подковани с клечки (гвоздеи), допълнително наковани с куки, налчета, обковани с пулове. За задържане се използвали каишки (ремък) или копче отзад. Обикновено на цвят били черни, но се правели и винени и червени. Те имали една немаловажна особеност – изискването да издават специфичен звук при носене – “силно да тропат”, “да скърцат”, “трябва да пищят”.

Най-ценени били габровските кондури – равнопоставени по качество на известните панагюрски цървули и одрински чехли.

Кой какво обува и защо?

Въпрос като въпрос, но... През нашето средновековие не всяка жена е имала право да носи обувки. Омъжената жена задължително обувала на всеки празник кожените обувки, подарени й за сватбата.
За разлика от нея момите нямали право на обувки, дори на лазарските празници заемали дрехи и чехли от булките. А на хорото в повечето случаи били боси.

Малките деца и възрастните жени се движели с по-старите по вид текстилни обувки – децата с калцунки и терлички, стариците със сватбените си обувки.

Вкъщи обикновено българката обувала подобни на чехлите дървените налъми, (тур. nalin от арабски – дървени чехли само от ходило и каишка), които били много удобни и практични – “за вкъщи през зимата за моми и жени”, заимствани от града. При движение се получавало специфично потропване и на много места са познати като лапатарци.

По нашите земи най-малко се носели турските емении – били с език и каишка около глезена, с малък ток като на кожените ниски пантофи.

Пантофите (нем. Pantoffel от итал. pantofola) са също много използвани домашни обувки от българската жена – евтини и леки.

Наличието на обувки върху краката на жената означавало, че е омъжена. Всяка промяна от установения ред се отбелязвало със сваляне на обувките. Затова пристаналата мома, както и младоженецът, отивали на венчавката боси.

Интересно е какво ставало, ако се окажело, че булката не е непорочна – целият неин род също събували обувките си (дар за сватбата) и побягвали.

Така че най-ясният знак за омъжената жена остават нейните сватбени обувки.

"Основателят" на пазара за сватбени обувки Стюарт Вайцман е на 65 години, но все още е един от фаворитите в полето на модата.

Още от средата на 80-те години той успява да прави по 800 чифта обувки на година.

Могат да се видят както кецове, така и официални обувки, направени от неговите фабрики, които са в Испания. Стюарт Вайцман е също така „основателят“ на пазара за сватбени обувки.

Негова слабост са експериментите и той си позволява да използва корк, винил, хром, брокат и бамбук. Не по-малко интересни са моделите със злато, диаманти и рубини.

Изкушаващи и опасни - обувките с високи токчета


Историята за появата на високите токове в гардероба на жените започва от преди повече от 5-6 века, по времето на грандиозни светски събития като сватбата на Катерина Медичи през 1533 година или екзекуцията на Мария Антоанета през 1793 г.

Друга информация сочи, че появата им отива далеч по-назад от времето на Медичите и Френската революция и стига чак до древен Египет.

Обувките на висок ток днес все още диктуват в женския свят. Те са символ на сексапил, дързост и красота и са плод на не една мръсна фантазия. Жената с обувки на висок ток днес е модерна, заета и забързана и може би точно това я прави толкова очарователна.

Носенето на токчета е свързано и с нотка самоувереност и добро самочувствие. Открай време, няма актриса или певица, която да не ходи предимно на високи токове.

От Мерилин Монро, до хубавата жена Джулия Робъртс, високите токове са задължителен аксесоар за богатите и известни дами, които винаги трябва да изглеждат красиви и непоколебими и не на последно място много секси.

Jimmy Choo - този лондонски дизайнер лесно може да се разпознае по стила си, в който се усеща Изтока, и по-специално Малайзия.














Марката е създадена в средата на 90-те и филмовата индустрия я превръща в международен стандарт. „Сексът и градът“ и „Дяволът носи Прада“ са само някои от заглавията.

Като стана въпрос за "Сексът и градът", не може да подминем биографията на Маноло Бланик. Името му се споменаваше във всеки епизод на сериала.
Първо кучешка лапа била обута в ''Маноло Бланик''В края на ноември световноизвестният дизайнер на обувки Маноло Бланик ще навърши 66 години. По този повод той обещава да организира банкет, на който ще покани десетките хиляди работници и служители, трудещи се в неговите фабрики.Кралят на токчето-карфица е роден в банановата плантация на баща му – чех и майка му – испанка, на Канарските острови, в градчето Санта Круз. Малкият Маноло бил много палав и единственият начин да бъде озаптен са илюстрираните книжки, които по интересен начин го насочват към... обувките.В един дъждовен ден бавачката му прочита историята за клетата костенурка Дана, която едва-едва кретала и поради това се наложило да й направят специални обувки. На другия ден Маноло изчезва и се появява привечер ни лук ял, ни лук мирисал и гордо съобщил: ''Пимс (домашното им куче) го болеше лапичката и му направих обувчица, сега вече може да ходи.''
Изумените родители видели, че наистина върху предната лапа на кучето имало обувчица (от марля, вата и памучни парцали). След време с патъци ''Маноло'' се сдобили и котката им Сеньора и маймунката Жаки.Отначало родителите не обръщат внимание на пристрастеността на детето към обувките, но един ден научават от учителката на 9-годишния им син, че Бланик-младши не се интересува от четмото и писмото. Той киснел с часове при Хоакин – един от най-големите майстори на еспадрили в Санта Крус.
Реакцията на бащата е светкавична: ''След една седмица заминаваш за Мадрид, ще учиш в католически колеж и ще живееш в пансиона към него, както приляга на момче с твоя призход''. Майката също е безапелационна: ''После трябва да завършиш право и да станеш юрист като дядо си''Съдбата на знаменития дизайнер на обувки Маноло Бланик обаче си знаела работата. В началото на 1954 г. семейството продава плантацията на Канарските острови и се мести в Женева, а младежът напуска омразния колеж и заминава с родителите си.Завършва гимназия и постъпва в Женевския университет, където изучава право и литература. Но това бързо му омръзва и заминава за Париж, където се записва във факултета по изкуствата към школата на Лувъра.''Дотук бяха вашите претенции, сега ще живея както искам'', заявява младежът. В свободното си време работи като продавач в моден бутик. След няколко месеца собственикът на лондонския магазин ''Запанта'' го кани при себе си – зърнал огънчето в очите и хъса на Маноло да изработва уникални обувки.През 1973 г. Бланик-младши слага портфолиото с ескизите си в куфара, качва се на самолета и се озовава в Ню Йорк. Там обикаля модните списания и показва своите работи на главните им редактори. ''Парашутът му се отворя'' при Даяна Врийланд, шефката на ''Вог''. Набитото й око веднага оценява таланта на Маноло. ''Концентрирайте се върху симпатичните малки неща за краката'', съветва го тя.След една година младият мъж създава първата си колекция обувки. Тя е предназначена за дизайнера Ози Кларк. По същото време в Лондон открива първия си бутик. Така се завърта машината ''Маноло Бланик'', която работи безотказно до днес.

Висящите градини на Вавилон

В училище, по Паркова архитектура изучавахме много интересни неща. Едно от тях бяха Висящите градинина Семирамида. Ето и тяхната история:

Пирамидата на Вавилон напомняла вечно цъфтящ зелен хълм





На 90 км от Багдад се намират развалините на Вавилон - най-големия и най-богат град на древността. Много удивителни съоръжения имало във Вавилон, но най-поразителни били Висящите градини на царския дворец, превърнали се в легенда. Те са свързвани с името на Семирамида, царицата на Асирия, но били създадени не от нея и дори не по времето на нейното царуване, а в чест на любимата жена на вавилонския цар Навуходоносор.



Войските на Асирия два пъти разрушавали столицата на Вавилонското царство. Затова Навуходоносор II (605-562 пр. Хр.) сключил военен съюз с Кнаксар, царя на Мидия, срещу своя враг. След победата двамата си поделят територията на Асирия. Военният съюз бил укрепен с женитбата на Навуходоносор II за Амитис, дъщерята на мидийския цар. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, потискал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, Навуходоносор заповядал да бъдат построени Висящите градини. Така разказват легендите. Такива сведения дават Диодор и други гръцки историци, но те са много оскъдни. Манускрипти от времето на Навуходоносор не споменават нищо за Висящите градини, макар че съдържат описания на двореца във Вавилон.



В архитектурно отношение Висящите градини представлявали четири- етажна пирамида. Четирите платформи били поддържани от колони, високи 27,75 м. Най-долната била с формата на неправилен четириъгълник, най-голямата страна била дълга 42 м, най-малката - 34 м. За да не се просмуква водата за поливане, повърхността на всяка платформа била покрита най-напред със слой тръстика, смесена с асфалт, след това с два слоя тухли, съединени с гипсов разтвор, а най-отгоре били разположени оловни плочи. Върху тях като дебел килим лежала плодородна земя. Върху нея били засадени различни дървета, храсти, цветя и треви. Пирамидата напомняла вечно цъфтящ зелен хълм. Във вътрешността на една от колоните имало тръби, по които водата от река Ефрат се изкачвала денонощно на най-горния етаж и оттам, стичайки се на ручеи и неголеми водопади, напоявала растенията на по-долните етажи.



През 331 г. пр. Хр. войските на Александър Македонски превземат Вавилон. Прославеният пълководец прави града столица на грамадната си империя. Именно тук, в сянката на Висящите градини, завършва земният му път през 339 г. пр. Хр. След неговата смърт Вавилон постепенно запада. Западат и великолепните градини. Водите на река Ефрат, които при наводнения се покачвали с 3-4 метра, разрушават основите на колоните, платформите се сриват.



Съвременните историци доказват, че когато войниците на Александър Македонски достигнали плодородната земя на Месопотамия и видели града, останали поразени. След като се върнали в своята родина, те разказали за чудните градини и дървета в Месопотамия, за двореца на Навуходоносор и Вавилонската кула. Разказите им разпалват въображението на поетите и древните историци, които смесват всички тези разкази в едно цяло - в едно от 7-те чудеса на света.



През ХХ век някои от тайните, които крият легендите за Висящите градини, са разбулени. Но археолозите все още се опитват да съберат достатъчно сведения, за да направят заключения за точното им местоположение, за истинските причини за тяхното създаване, системата на напояване и т. н. Единствената следа от грандиозния някога паметник на инженерната мисъл, открита благодарение на разкопките на Робърт Колдуел през 1898 г., е мрежата от пресичащи се траншеи близо до иракския град Хила на 90 км от Багдад.

ИНДИГОВИ И КРИСТАЛНИ ДЕЦА

В последно време много се говори за ново поколение деца с изключителни таланти. Тяхната цел е да се покаже пътя на хората към духовно равновесие и растеж. Това са децата Индиго.

Момиченце, което живяло в центъра на Латвия обожава да говори за този феномен. То много често преразказва нощните си авантюри, как пътува из целия свят и в космоса в своето астрално тяло.

Нейният баща успокоява себе си, а и другите, като твърди, че малката си измисля, но винаги приема съветите й когато нещо не е на ред с трактора му.

"Не знам как успява, но винаги знае какво не е на ред с трактора ми", казва баща й. Въпреки, че много учени на тази теория я отхвърлят като алтернатива, на всякъде по света се отварят сдружения, които да помагат и работят с децата Индиго.

Самото наименование произлиза от цвета на тяхната аура. А именно, установено е, че всеки човек е обкръжен от своята аура, която по правило се състои от цветове от дъгата.

При тези деца, в тяхната аура преобладава цветът на индигото, т.е. тъмносиния и лилав цвят. Този цвят символизира така нареченото трето око, центърът, който отговаря за интуицията и психическите възможности.

Понеже се смята, че при тези деца третото око е изцяло отворено, те са получили наименованието деца Индиго.

Въобще не става въпрос за деца, които могат да правят чудеса, да материализират или физически да променят предмети, а става въпрос за изключително духовни деца, които със своето поведение и знание от най-рана възраст объркват родителите си и хората които ги заобикалят.

С развитите морални сетива, любовта към живота, а много често и спомените на миналия живот, те се опитват да влияят върху околния свят и съзнателно дават да се разбере, че са дошли на свят с определена цел. Те представляват придвижването на духовната еволюция на човечеството.

Днес съществуват между 15 и 20 млн. Индиго деца от пет различни поколения. Първото поколение се появява през 50-те години на миналия век.

Те се чувствали по-различно, като чели не принадлежали на семейството в което са родени и са родени в погрешно време и на погрешно място. През 80-те години се появява и третото поколение. То се характеризира със слаба енергийна обвивка.

Подложено е на влияния и често се диагностицира с хиперактивност. При преминаването на Милениума се появява и петото поколение при което хиперактивността е изчезнала и се появява изразена чувствителност, свитост и склоност към аутизам.

Именно заради това все по-често се появяват институции, които приемат децата Индиго и търсят начини как да им помогнат.


Какво знаем за децата с кристални вибрации? От една страна знаем много, а от друга – нищо конкретно. Както и самите деца, така и информацията за тях към настоящия момент, е ефирна, доста тънка и неявна. За разлика от своите братя и сестри - «противоречащите на всички» деца Индиго, кристалните деца не са сменяли местата на предметите... засега.

11 септември 2001 беше решаващ сигнал за идването на новата вълна деца. Ерата на кристалните деца вече дойде.

До голяма степен е възможно кристалните деца да са произлезли от Индиго. Може и самите те да са Индиго. Според един от специалистите в тази област – Ли Керъл, те са по-скоро Артистични Индиго. В крайна сметка, това не е толкова важно! Това, което наистина е важно, е всяка група или подгрупа деца, вдъхновени от Единството, да се поддържат и да имат възможност да свършат своята работа и да изпълнят своето предназначение.

Стив Потър нарича тези деца Миротворци – в противовес на Индиго, които са наричани Разрушители на Системата. Децата Индиго са наречени така заради цвета на аурата им. Индиго е също така цветът на третото око или на чакрата, която е между очите. Индиго са много интуитивни, ментални, бързи и всичко бързо им омръзва. Децата Кристали са наричани така не заради цвета на аурата им, а заради високите вибрации. Възможно е с времето да се разбере, че при Кристалите доминира чакрата от връхната част на главата, спектърът на виолетовия цвят, включително бялата или прозрачна аура.

Кога започнаха да идват кристалните деца? Счита се, че известен брой такива деца винаги е имало. Тази малобройна група е включвала пътешественици, усвояващи нови хоризонти, но човечеството се е отнасяло недотам добре с тях. Като пример можем да посочим този, който е бил известен като Иисус Христос. Нерядко тези изследователи са били убивани. Често казват, че Кристал и Христос (Crystal - Cristo) са доста близки думи и затова си приличат и по значение. Използвайте своите интуитивни способности, за да се синхронизирате с енергията на тези деца, създавайки Единство с тях и резултатите на планетата ще бъдат зашеметяващи.

С идването на децата Индиго видяхме драматично увеличение на броя на децата с диагнози хиперактивност и СДВ (синдром на дефицит на вниманието). При диагностицирането на децата Кристали често се чува и думата «аутист». Не е чудно някъде да се види статистика, че е нараснал броят на деца-аутисти. Всъщност това са кристални деца (или Артистични Индиго), които са много чувствителни и раними в света, който ги обкръжава. Децата, които са ориентирани вътре към себе си, умеещи да се изключват от всичко, включително и от останалите хора, го правят с цел да оцелеят в света, в който засега не могат да се вместят.

Да се върнем на въпроса от колко време са тук тези деца. Например, за последните 4 десетилетия. Някои са се въплъщавали и преди това, за да оставят тук своята енергия. Може би това е била една от най-сложните работи на планетата, но все някой е трябвало да я свърши и затова малко от «Великите » са се заели с това. При все това, все още не се знае дали планетата е готова за деца с Кристални вибрации, но за всеки случай, е направено място, пътят е бил прокаран, а семената – посети. А и са длъжни да порастат. Фактът, че срещаме все повече и повече деца Кристали, говори, че може би сме готови.

Как да разпознаем тези нови деца или пък някои, вече пораснали Кристали, които, като предшествениците си, са донесли необходимите енергии? Те не вредят на никого, водят спокоен живот в сянка. Правят това, доколкото могат, само и само за да останат на планетата.

Ето списък на характеристиките на Кристалните деца. Но, отбележете, не е задължително детето да притежава всичките!

- Прекалена чувствителност към целия обкръжаващ свят: към звук, цвят, негативните емоции на другите хора, миризма, храна, химически продукти, усещането за «самота», болката на другите, електромагнитните вълни и т.н.;

- Толкова са чувствителни, че са направо раними;

- Трябва да прекарват времето си сами, не се чувстват комфортно в група, защото другите не разбират тяхното желание за уединение;

- Трябва да са в единение с природата и елементите ежедневно. Духът на Природата им помага да уравновесяват и изчистват всички нехармонични енергии, които толкова силно им влияят;

- Те категорично не разбират всичко “нечовечно, жестокото отношение на човек към човека», войните, алчността, скъперничеството и т.н. и могат да се почувстват угнетени от всичко това;

- Заключват се, крият се, защитават се тогава, когато животът стане прекалено интензивен, особено ако са травмирани (забележка: имат се предвид душевни травми);

- Въпреки че обикновено изглеждат спокойни, другите им се възхищават и са привлечени към тях като към магнит. Те имат дълбоки и продължителни отношения с хора, които им предлагат безграничната си любов, Кристалите знаят какво е единствена и истинска любов;

- Когато те гледа Кристал, имаш чувството, че като че ли прониква в душата ти.

- Не им трябва кой знае колко от традиционното възпитание, защото са толкова благородни и благоразумни, че могат сами да определят какво им е необходимо, кое е добро и кое – лошо за тях.;

- Често заобикалят тълпите или търговските центрове. Прекалено много и различни енергии…

- Много силно обичат децата и животните. Те имат особен начин на «общуване» с всички живи същества;

- Водата им влияе много добре – има пречистващ и успокояващ ефект върху тях: вана, душ, водопади, изворчета, играта с пясък и вода;

- Те имат нужда от удобни дрехи от естествени материали, с възможност сами да си изберат цвета;

- Имат нужда от много и чиста вода, предпочитат органични и пресни продукти;

- Родителите им знаят как ще ги кръстят, още преди да се родят – някак си «чуват» името, все едно някой им говори;

- Около тях се случват чудеса и магии: появяват се пари, животните се галят в краката им, децата им се усмихват, болните чувстват подобрение;

- Те са много проницателни, дотолкова, че знаят какво чувстват околните;

- Боят се от близки отношения, защото имат чувството, че някой им се нахвърля или, че не ги уважават. Предпочитат да стоят сами и да си имат «свое лично телесно пространство», което не се контролира от другите. Освен това избягват романтичните отношения от страх да наранят другия, ако отношенията приключат.

- У тях има някаква невинност, няма нищо хитростно, те са чисти благодарение на факта, че при Кристалите липсва «его»-то.

- Възможно е да им потрябва помощ за да включат своята енергия. Това може да стане чрез физическа активност, природа, спорт, бойни изкуства или танци;

- Могат да изкарат извън строя електронни апарати, радио, телевизори, компютри;

- Сдържат проявата на емоции от страх да не се увлекат и да загубят контрол и затова може да изглеждат безгрижни и даже безчувствени;

- Могат да чувстват себе си отговорни за смъртта на някого или за нечия болка, тъга или кавга;

- Могат да имат или по-скоро са имали дълбоки депресии;

- Реагират добре на работа с тялото, масажа или на енергийните действия на някой с балансирана енергия;

- Често са с бърз метаболизъм и са по рождение вегетарианци;

- Умни са, виждат всички възможности, интуитивно разбират природните закони и «как работи всичко»;

- Те имат чисто съединение със своето висше «аз», естествено съгласуване с «висшите си ръководители». Именно затова знаят истината за духовното Единение;
- Лечители и миротворци по рождение;

- С голямо количество способности;

- Те могат да регенерират костите и кожата. Освен това постепенно се «обновяват», обновяват и много от нас като се включваме към енергията на Кристала, която се съдържа в ДНК;

- Не са многословни, но когато спокойно и мъдро говорят, всички ги слушат. Никога не дават съвети, освен ако не са им поискани. Никога не се бъркат в чужди работи...


НАПОСЛЕДЪК ЧЕТА МНОГО ЗА ТАКИВА ДЕЦА И СЛУЧАИТЕ,КОИТО РАЗКАЗВАТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ СА НАИСТИНА ИНТЕРЕСНИ И ФЕНОМЕНАЛНИ. РАЗБИРА СЕ, ТУК НЕ МОГА ДА РАЗКАЖА ВСИЧКИ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ,НО ПОМНЯ,ЧЕ ДАЖЕ ВАНГА БЕШЕ КАЗАЛА,ЧЕ СЕ РАЖДАТ ВСЕ ПО-УМНИ ДЕЦА И НОВИТЕ ПОКОЛЕНИЯ СА ВСЕ ПО-НАДАРЕНИ, РАЗБИРАТ ОТ ТЕХНИКА, С ЛЕКОТА УЧАТ ВСИЧКО И СА МНОГО ПО-МЪДРИ ОТ ПРЕДИШНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ. И ТОВА НЕ Е СЛУЧАЙНО. ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ ПОДГОТВЯ ПОСТЕПЕННО ЗА БЪДЕЩИТЕ ПРОМЕНИ...

Фенг Шуй - ДНЕВНАТА

Дневната Най-доброто разположение на дневната е в центъра на дома, тъй като тя представлява сърцето на жилището. Това е помещението, в което семейството се събира. То трябва да е уютно, светло и удобно. Правилното разположение и подредба пряко влияят върху късмета и просперитета на семейството.





Това е сърцето на дома и тук трябва да цари хармония и равновесие. Добре е в помещението да има вода (аквариум, декоративен водопад), разнородна сетлина (кристален полилей, цветен лампион), земя (саксии с цветя, керамични предмети), огледала. Секторът на Богатството е особенно силен в дневната. Може да го активирате с ярко декоративно осветление, скъп предмет или цъфтящо растение.
Енергията трябва свободно да влиза и циркулира в дневната. Стените не бива да са претъпкани с мебели и украшения. Те са “кожата “ и трабва да дишат. Пердетата не бива да задушават стаята с тежката си материя или цвят. Колкото по-малко са и издадените остри ъгли, толкова по-добре.

И така, идеята на Фен Шуй е проста – достатъчно е да се освободи пътя на енергията в дома и добрите промени няма да закъснеят в живота на обитателите му.