Schwarzkopf и Робинята Изаура ;-)

Днес имахме още една среща с човека, предлагащ ми да последвам една моя мечта. Показа ми базата си, кабинета си, запозна ме със счетоводителките си, говорихме ...

Предложенията му са много добри, идеите му също! Докато се разработи салона, ми предлага да работя на заплата, която е по-висока от сегашната ми, а след време, когато имам вече клиентки, ще промени схемата на заплащане, в зависимост от моите предпочитания (само процент или основна заплата плюс процент). Всички салони работят така, освен ако местата не са под наем.

Прибрах се вкъщи още по-замислена. Дали пък няма да сгреша?!

Баща ми от 2 дни ме нарича "Робинята Изаура" :))) защото съм щяла да слугувам на хората. Щели да идват при мен разни клиентки с претенции и никога няма да мога да им угодя. Баща ми е прав, че е по-добре маникюра да ми остане като хоби и когато имам време да правя маникюр, ноктопластика, както сега, но това да не се превръща в постоянното ми занимание. Също така мисля, че е прав, като казва, че това не е престижна работа и хората ще ме гледат с насмешка, че съм завършила Строителен техникум, а не кварталната гимназия, с висше образование, работя повече от 8 години на държавна работа и вече си тежа на мястото... и ще започна по цял ден да се занимавам с ръце и крака. :)

Мъчно ми е, като си помисля, каква препоръка имам сега, за да ме вземат в Schwarzkopf. Този човек дори не се съмнява в моите възможности и е наясно,че не работя бързо, но ми каза, че щом Виктория ме е препоръчала, значи съм супер. Мъчно ми е, че точно когато имам възможност да работя нещо, което искам да работя точно сега си давам сметка,че не съм на 20 и е несериозно да напусна държавната ми работа, за да гоня дивото - салон, който още не е отворен, който случайно може и да не потръгне, място, на което може и да няма клиентки, да нямам достатъчно свободно време за децата ми някой ден...

Вече наближавам 30... наближавам 29, то е все същото. и трябва да мисля по-сериозно за живота си, а аз го правя. Спонтанно се записах на курса, защото имах ужасната нужда от промяна, не съжалявам,че го завърших, защото виждам,че се справям добре. Но май това трябва да си остане мое хоби. Ако бях на 20, айде може и да започна. Щях да се фръцкам, че работя в салон, че имам хубава прическа, че съм маникюристка и имам клиентки, щях да си нося високите токчета. Ама вече на около 30 години трябва да мисля за семейство (и аз мисля), за сигурните неща в живота, за осигуровките ми, за работното ми време, за почивните ми дни, за себе си!

Цял ден прекарах вкъщи сама, мислейки за всичко. Без да искам, започнах да виждам предимствата на моята сегашна работа. Казах си, че сега работя до 5:30, а в салона ще работя до 7, а ако имам клиентки ще седя и до по-късно. Сега почивам 2 дни в седмицата и те съвпадат с почивните дни на повечето хора, а в салона ще почивам само понеделник. И се сетих за работата ми преди години, когато почивах 1 ден и то винаги през седмицата. Да се чудиш - да почиваш ли, да чистиш ли, да подреждаш ли, да пиеш кафе с приятели ли, да си помързелуваш ли... Един почивен ден не стига за нищо! Сега никой не ме лишава от ползването на отпуската ми, а там ще работя непрекъснато. Също така има опция да ползвам и дълга неплатена отпуска (която ще ми е необходима, ако реша да си продължа майчинството някой ден или просто да пътувам с приятеля ми).

Не, не мислете, че ходя на работа заради почивките! Аз не съм Пипи Дългото чорапче (не ходя на работа/училище заради ваканциите) :))) Но ето, колко ползотворна и необходима ми е дългата ми отпуска сега. Имах време да ходя на курс, да правя голям ремонт на апартамента ми, да си почивам, да се срещам с приятелки вечер и да се откъсна за малко от работната среда.

Никога няма да забравя думите на една жена -Евдокия Вулева (мир на праха и). Тя винаги се държеше добре с мен, макар че работих за конкуренцията. Та тя ми каза един ден "Моето момиче, аз работих и в Германия, общувам с много чужденци и до днес и искам да знаеш, че в цял свят няма по-хубаво от държавната работа!"

Ще работя като маникюристка, но след време, може би ако ме отвее някъде вятъра. За сега няма да рискувам, пък може точно страха ми от неуспех, да ми отвори други врати скоро. Знае ли се?! :))

Schwarzkopf или не?

Така ми се е свило сърцето! Получих предложение за работа. И то не къде да е, а в представителството на Schwarzkopf.

Към 1 час говорихме със собственика на салона, който ще отвори в средата на септември. Идеите му са много добри и дано да се реализират. Учебният център на Schwarzkopf функционира повече от година, като се провеждат курсове 4 пъти в годината, а успешно завършилите получават лицензирана диплома от Schwarzkopf, с която могат и те самите вече да обучават хора, както и диплома от Министерство на образованието. Учебният център е първият на Балканския полуостров, а скоро ще има и в още една страна.

Притеснявам се:
- дали ще се справя
- дали ще имам клиентки
- дали ще свикна да работя достатъчно бързо (все пак сега завърших курса)
- дали ще се разработи салона
- дали ще си заслужава риска, да напусна държавната си работа, на която съм вече повече от 8 години...
- дали няма да изложа жената, която ме препоръча, а именно една от собственичките на учебния център, в който ходих...

Имам толкова много ??????? в главата си, че още ми е свито сърцето, след сутришната ми среща.

Вие как мислите, дали ще съжалявам след 1-2 месеца, че поех този риск?

Чудя се, защо е толкова трудно да взема решение за нещо, което съм желала от дълго време?!

Записах се на курс, защото си казах,че ако заминем някъде с приятеля ми, искам да работя нещо, което ми харесва. Тук нямам тази смелост да рискувам, но ако предприема такава тотална промяна и замина някъде, това ще е шанс да последвам една моя мечта.

А колко случайно стават нещата в живота!!!

Ходих на обучение, харесаха ме и ме препоръчаха не в някой квартален салон (без да ги омаловажавам!), а направо в официалното представителство на толкова голяма фирма. Там клиентките няма да са бабите от махалата ;) , а жени, които имат големи очаквания и аз трябва да оправдая мястото си там.

Наистина ми е много притеснено. :((( Ами ако се изложа?!

Ето и резултатът от едноседмичния ми курс :)



На първо място искам да отбележа, че съм много доволна от всичко! При нас дойдоха хора с проблеми и е много интересно да видиш, че почти всичко може да се оправи, стига човек да си разбира от работата. По този повод, свалям шапка на шефката им - имам чувството, че който не е отишъл в Стар Нейлз, на него не е оправила проблемните крака! И с такова облекчение си тръгват хората...

Примерно последния ден дойде една клиентка - младо момиче, на което след удар и е посинял нокът. Тя имаше наистина едни от най-красивите пръсти, които съм виждала! Знаете, как изглеждат посинелите нокти и това, че падат, след като се отделят от нокътното легло. Нейният все още си беше на мястото, но момичето, което ни водеше курса, го изряза, почисти плесента и изгради протеза на липсващото място, първо с медицински пластелин, а след това с гелове с антимикотично действие. Резултатът беше широка усмивка! Лично аз почти нямам заслуги по нейния педикюр, само декорацията, която тя хареса много.


десният палец е с изграден нокът.

Същият ден се учихме, как се поставя шина - Подофикс. Тя "изправя" растежа на впитите нокти. Само човек, който има такъв проблем, може да оцени нейното действие и резултат от поставянето.

Първо дезинфекцираме крака, почистваме лака, избутваме кутикулите, изрязваме кожичките, ако има нужда.


След това "надраскваме" повърхността на ноктите с електричеката пила





Поставяме шината, затягаме металната скоба с "ключ" и запечатваме с гел металния край, за да не стърчи и драска. Изпичаме с UV-лампа.


Крайният резултат е това:


Може да се декорира с хоризонтални цветни лентички, с камъчета върху нея или от двете и страни, с нещо по-цветно, за да не личи.

Изглежда страшно, но не е! :) Шината се залепва с лепило, не се пробива нокът, не боли, не тече кръв и т.н. За да спре да се впива нокът, достатъчно е да се сменят 2 шини и нокътното легло променя формата си, а ноктите започват да растат по-изправени. По мои наблюдения, всеки 2-3 човек има този проблем, но не знае, колко лесно може да си го разреши. Шината не е скъпа (около 10 лева е) и стои дълго. Много по-лесно е да се използва тя, вместо да се вади нокът, после да се изтърпят всички усложнения и неудобства от тази манипулация.

Е как да не си доволен от това, че може да помогнеш на някого с нещо толкова лесно?!

Издържахме писмения тест, взехме си удостоверенията и зачакахме нашата клиентка. Видяхме, че няма да дойде и на стола ни седна една от собственичките на фирмата. Ние, с Тони така се притеснихме, защото мислихме, че ще ни намира непрекъснато грешки и накрая няма да остане доволна от нас. Съжалявам, че не се снимахме с нея, как ние работим, а тя чете списание и пие кафе! :))) Каза, че от много време не и е правен такъв педикюр, без да се кара, без да вика и без да прави забележки. :) Ние помислихме, че нарочно така говори, но момичета от офиса ни увериха, че ако нещо не и хареса, изобщо няма да ни го спести и когато се кара я чуват даже в най-вътрешната стая на офиса. :) Наистина съжалявам, че не се снимахме, това щеше да ни е най-голямата реклама! :))

Все още няма да споделям подробности, но тя наистина остана доволна от нас и това, как се представихме на целия курс. На мен ми даде лична препоръка и сама каза, че много рядко може да заложи името си зад някого... (но за това в понеделник)

Ето малко работни кадри, да ме видите, каква съм опакована по време на педикюр :))) Тони - любимата ми колежка казва, че ако ще и цялата да се забуля, винаги щяла да познае очите ми :-*



Научих се да работя с ръкавици, с вързана коса, затворени обувки и с маска. Точно тези 4 неща не си ги представях, а първите дни маската направо ми пречеше да дишам. Но не всички електрически пили са с прахоуловител и не всеки клиент ще е със здрави крака.

ето го и моето любимо Тони - Бонбони :)) Много е миличка и винаги усмихната. Как да не отидеш да си направиш маникюр и педикюр във Велинград?! @-}--

11.08.2011

Знаете изтърканата фраза "Колко малък е светът!". :)

Още първия ден на курса по педикюр, след като мина теоретичната част, чакахме да дойде клиент, върху когото да ни покажат, как действа един продукт. Така се зарадвах, когато дойде Теди (той е ясновидец и го познавам от 8-9 години). На третия ден от курса пък имахме клиентки, които те ни бяха осигурили. Пак познат човек - шивачката, която ми шиеше дрехи преди. :)) Много е приятно, когато срещаш познати хора на място, където се притесняваш, че може да не се справиш добре с нещо или че може да не угодиш на непознат човек.

Днес пробвахме различни терапии върху себе си. Беше страхотно! Има различни серии продукти: с роза; на американската фирма CUCCIO naturale; пилинг с бамбук, маски, хидратиращи кремове, пудри...

Започнахме педикюра с накисване във вана със соли - таблетка.

След това оформяме ноктите и премахваме натрупаните дебели кожички (еххх, тези високи токчета!) Заглаждаме с електрическа пила...




Идва ред на най-приятната част - ПИЛИНГ с мед, мляко и захар на едри кристали, за отстраняване на мъртвите клетки. Втрива се с масажни движения и спокойно можем да заспим на удобния стол за педикюр. :) Продуктът има невероятен аромат, а масажът - отпускащо действие. Между другото, хипертониците пропускат това удоволствие, защото масажните движения повишават кръвното налягане.



Изплакваме, нанасяме маска, увиваме с пликче и калцун и оставяме да подействат съставките за около 10 минути.




Ако все още сте будни ;), след нанасянето на лосиона, може да усетите разликата. Кожата става много мека, нежна, хидратирана, точно като нова.

Нанасяме pH - регулатор на ноктите, основа, лак, декорации, запечатваме и Довиждане! :)))

За съжаление утре завършва моето обучение. Разбира се, има още много на какво да се науча, но утре ще държа изпит върху материала, ще видим, дали ще се прибера със сертификат или не. :)

Курсът започна, а днес се запознах с първата си клиентка за педикюр. :) Беше много мила и спокойна възрастна дама.

След приключване на процедурата, тя изказа много хубаво мнение за мен. Каза,че е останала много доволна и че си личи, че не отбивам номера, ами се старая и беше много впечатлена, че другите момичета работиха по 2 една клиентка (т.е. обработваха по един крак), а аз работих сама (и двата крака разбира се) върху нейните проблемни нокти и приключих около 10 минути след другите. Каза,че определено си личи, че правя всичко с желание. А когато тръгнаха всички, тя чакаше да и изсъхне лака и тогава продължи да ме хвали, но този път пред момичето, което ни обучава и пред друга клиентка. :) Каза,че от много време посещава този учебен център, но никога до сега курсистка не и е правила толкова продължителен масаж при нанасяне на ексфолиант и всеки клиент, който седне ще остане изключително доволен; нито пък доброволно е намалявала обема на ноктите и, а на мен днес ми казаха,че може и без това, но аз реших да и ги направя по-красиви :)))

Не искаше декорации, но изборът ни за цвят на лак напълно съвпадна - златист лак O.P.I :) На по-възрастните жени наистина не отиват декорации по краката, но поддържаните крака винаги са предимство, дори и само за собственика им.

Ето, не умрях след правенето на педикюр! Даже много ми хареса, особено когато клиентката остана доволна.

Тръгнах си със страхотно настроение от учебния център. Прибрах се и... смених миглите си с нови, още по-дълги. Този път се постарах повече за себе си, защото видях,че моето поставяне издържа поне с 2 седмици повече от миглите, които са ми слагали в салоните за красота. Подредих си ги по-разперени и сега се чувствам като пърхаща пеперудка. :)))))) Колко е хубаво да имаш достатъчно пространство между миглите и веждите - най-дългите мигли ми стоят перфектно. :)))

Оле, ама сега да не помислите,че се хваля, просто много се радвам на днешните резултати. Всеки има дни, в които му върви повече, явно днес за мен беше точно такъв ден.

Чао, отивам да впечатлявам околните с дългите ми мигли. Ако ви задуха вятър - може просто аз да съм мигала с очи ;)

Курсът!

В последните няколко седмици съм се отдала на едно мое старо хоби. Не, не става дума за събирането на салфетки. Това беше, когато бях съвсем малка :) Маникюр!

Преди 9-10 години си направих първата ноктопластика в Стар Нейлз. Моя приятелка работеше там и докато изграждаше ноктите ми, ми обясняваше за създаването на фирмата, за това, че те са вкарали ноктопластиката в България, за курсовете, които организират, за всичко... Още тогава реших,че някой ден искам да ходя на тези курсове, искам да науча всичко.



С годините това мое хоби се развиваше, лакирах се през вечер, от време на време ходих на маникюр, педикюр, научавах нови декорации и знаех,че някой ден искам да се занимавам с това професионално. След време лакирах колежките ми, приятелките ми, няколко абитуриентки, булки...








С купуването на първия ми компютър, това мое хоби малко по малко зае по-задно място в мислите ми. Виртуалното пространство е пълно с толкова интересни неща, а моите лакове седяха затворени в едно куфарче и чакаха да дойде и техния ред...

И ето че дойде! :) След толкова години отлагане, съвсем случайно се записах на курс по маникюр, разбира се в Стар Нейлз. Явно всяко нещо идва с времето си, а аз бях изключила дори опцията, че някой ден това ще се случи.




Щастлива съм, че завърших курса, че се запознах с толкова приятни и различни момичета, научих наистина много и все важни неща. Наисина съм щастлива! А за повечето хора маникюрът е просто едно пилене и лакиране.


И тъй като средата ми хареса и ме върна в ученическите ми години (всички на курса бяха по-малки от мен с 8-10-12 години), продължих с обучението и записах курс по ноктопластика (е, там вече не бях най-голямата). Научих се да поставям и мигли :) Сега знам,че наистина всичко ми харесва и искам да се занимавам с това всеки ден.
това са първите ми ноктопластики:









Утре започвам курс по педикюр, за ужас на една моя клиентка, която срещнах още на първия курс :))) Беше просто ужасена, как така ще пипам краката на хората :) Аз спокойно и обясних, че задължително се работи с ръкавици, с маска, а някои маникюристки съм чувала,че слагат и предпазни очила (пълна екипировка!), а самите крака минават през дезинфектанти и соли и не се пипа гола кожа. В този смисъл, ръцете са много "по-мръсни", защото пипаме с тях какво ли не... И все пак не я убедих. Тя ми се фръцна, че учи стоматология и няма да пипа такива неща. СМЯХ В ЗАЛАТА!!! :)))
"Е, ако мен трябва да ме е гнус от дезинфекцирани ръце и крака, не знам ти как ще работиш в устите на хората, които съдържат най-много бактерии и миризми. Плюс това циганката от улицата няма да дойде при мен на педикюр, но когато и се надуе бузата от болен зъб, ще дойде да и го извадиш" - казах аз, фръц! :))) Много съм лоша понякога :)

Дънките...

Дънките са неизменна част от гардероба на хората от средата на 19 век, когато през 1853 година баварецът Леви Страус напуска родния си дом и също заминава за Америка.

Отвъд Океана той открива работилници за шиене на панталони. Неговата фабрика започва да произвежда гащеризони от кафяв плат за палатки, който е бил доставян от Генуа. Върху денковете е имало щампа Genes, която американците са прочели като “джинс”.

Сините дънки са се появили поради недостига на брезентов плат. Новият син плат е бил докаран от френския град Ним.

През 1873 година светът за първи път е видял оригиналните дънки Levis. Първоначално дънките били произвеждано като работно облекло за златотърсачите по време на Златната треска. Но през 1953 година е произведен първият женски модел.

През 50 години на миналия век дънките са се настанили трайно в гардероба на хората. Секссимволите на епохата Елвис Пресли и Марлон Брандо също са носили дънки.

През 60-70-те годни дънките стават униформа на хипитата като символ на свободата, сексуалността и новото мислене. В началото на 70-те години дънките са предизвикали истинска истерия: по-къси от женски шорти те едва са скривали женското “целомъдрие”.

През 80-те години производителите на дънки започват да ги избелват с помощта на пемза, намокрена в хлорна киселина и младежта изпада в силен възторг. За по-капризните и богати клиенти се произвеждат модели със скъпоценни камъни.

През 90-те години на мода са дънките с висока талия, тънките “пури” или “макарони”. После се появява и стилът “деца на цветята” - панталоните вече са украсени с мъниста, перли, ярки панделки, пайети и т.н.