Ето и резултатът от едноседмичния ми курс :)



На първо място искам да отбележа, че съм много доволна от всичко! При нас дойдоха хора с проблеми и е много интересно да видиш, че почти всичко може да се оправи, стига човек да си разбира от работата. По този повод, свалям шапка на шефката им - имам чувството, че който не е отишъл в Стар Нейлз, на него не е оправила проблемните крака! И с такова облекчение си тръгват хората...

Примерно последния ден дойде една клиентка - младо момиче, на което след удар и е посинял нокът. Тя имаше наистина едни от най-красивите пръсти, които съм виждала! Знаете, как изглеждат посинелите нокти и това, че падат, след като се отделят от нокътното легло. Нейният все още си беше на мястото, но момичето, което ни водеше курса, го изряза, почисти плесента и изгради протеза на липсващото място, първо с медицински пластелин, а след това с гелове с антимикотично действие. Резултатът беше широка усмивка! Лично аз почти нямам заслуги по нейния педикюр, само декорацията, която тя хареса много.


десният палец е с изграден нокът.

Същият ден се учихме, как се поставя шина - Подофикс. Тя "изправя" растежа на впитите нокти. Само човек, който има такъв проблем, може да оцени нейното действие и резултат от поставянето.

Първо дезинфекцираме крака, почистваме лака, избутваме кутикулите, изрязваме кожичките, ако има нужда.


След това "надраскваме" повърхността на ноктите с електричеката пила





Поставяме шината, затягаме металната скоба с "ключ" и запечатваме с гел металния край, за да не стърчи и драска. Изпичаме с UV-лампа.


Крайният резултат е това:


Може да се декорира с хоризонтални цветни лентички, с камъчета върху нея или от двете и страни, с нещо по-цветно, за да не личи.

Изглежда страшно, но не е! :) Шината се залепва с лепило, не се пробива нокът, не боли, не тече кръв и т.н. За да спре да се впива нокът, достатъчно е да се сменят 2 шини и нокътното легло променя формата си, а ноктите започват да растат по-изправени. По мои наблюдения, всеки 2-3 човек има този проблем, но не знае, колко лесно може да си го разреши. Шината не е скъпа (около 10 лева е) и стои дълго. Много по-лесно е да се използва тя, вместо да се вади нокът, после да се изтърпят всички усложнения и неудобства от тази манипулация.

Е как да не си доволен от това, че може да помогнеш на някого с нещо толкова лесно?!

Издържахме писмения тест, взехме си удостоверенията и зачакахме нашата клиентка. Видяхме, че няма да дойде и на стола ни седна една от собственичките на фирмата. Ние, с Тони така се притеснихме, защото мислихме, че ще ни намира непрекъснато грешки и накрая няма да остане доволна от нас. Съжалявам, че не се снимахме с нея, как ние работим, а тя чете списание и пие кафе! :))) Каза, че от много време не и е правен такъв педикюр, без да се кара, без да вика и без да прави забележки. :) Ние помислихме, че нарочно така говори, но момичета от офиса ни увериха, че ако нещо не и хареса, изобщо няма да ни го спести и когато се кара я чуват даже в най-вътрешната стая на офиса. :) Наистина съжалявам, че не се снимахме, това щеше да ни е най-голямата реклама! :))

Все още няма да споделям подробности, но тя наистина остана доволна от нас и това, как се представихме на целия курс. На мен ми даде лична препоръка и сама каза, че много рядко може да заложи името си зад някого... (но за това в понеделник)

Ето малко работни кадри, да ме видите, каква съм опакована по време на педикюр :))) Тони - любимата ми колежка казва, че ако ще и цялата да се забуля, винаги щяла да познае очите ми :-*



Научих се да работя с ръкавици, с вързана коса, затворени обувки и с маска. Точно тези 4 неща не си ги представях, а първите дни маската направо ми пречеше да дишам. Но не всички електрически пили са с прахоуловител и не всеки клиент ще е със здрави крака.

ето го и моето любимо Тони - Бонбони :)) Много е миличка и винаги усмихната. Как да не отидеш да си направиш маникюр и педикюр във Велинград?! @-}--

11.08.2011

Знаете изтърканата фраза "Колко малък е светът!". :)

Още първия ден на курса по педикюр, след като мина теоретичната част, чакахме да дойде клиент, върху когото да ни покажат, как действа един продукт. Така се зарадвах, когато дойде Теди (той е ясновидец и го познавам от 8-9 години). На третия ден от курса пък имахме клиентки, които те ни бяха осигурили. Пак познат човек - шивачката, която ми шиеше дрехи преди. :)) Много е приятно, когато срещаш познати хора на място, където се притесняваш, че може да не се справиш добре с нещо или че може да не угодиш на непознат човек.

Днес пробвахме различни терапии върху себе си. Беше страхотно! Има различни серии продукти: с роза; на американската фирма CUCCIO naturale; пилинг с бамбук, маски, хидратиращи кремове, пудри...

Започнахме педикюра с накисване във вана със соли - таблетка.

След това оформяме ноктите и премахваме натрупаните дебели кожички (еххх, тези високи токчета!) Заглаждаме с електрическа пила...




Идва ред на най-приятната част - ПИЛИНГ с мед, мляко и захар на едри кристали, за отстраняване на мъртвите клетки. Втрива се с масажни движения и спокойно можем да заспим на удобния стол за педикюр. :) Продуктът има невероятен аромат, а масажът - отпускащо действие. Между другото, хипертониците пропускат това удоволствие, защото масажните движения повишават кръвното налягане.



Изплакваме, нанасяме маска, увиваме с пликче и калцун и оставяме да подействат съставките за около 10 минути.




Ако все още сте будни ;), след нанасянето на лосиона, може да усетите разликата. Кожата става много мека, нежна, хидратирана, точно като нова.

Нанасяме pH - регулатор на ноктите, основа, лак, декорации, запечатваме и Довиждане! :)))

За съжаление утре завършва моето обучение. Разбира се, има още много на какво да се науча, но утре ще държа изпит върху материала, ще видим, дали ще се прибера със сертификат или не. :)

Курсът започна, а днес се запознах с първата си клиентка за педикюр. :) Беше много мила и спокойна възрастна дама.

След приключване на процедурата, тя изказа много хубаво мнение за мен. Каза,че е останала много доволна и че си личи, че не отбивам номера, ами се старая и беше много впечатлена, че другите момичета работиха по 2 една клиентка (т.е. обработваха по един крак), а аз работих сама (и двата крака разбира се) върху нейните проблемни нокти и приключих около 10 минути след другите. Каза,че определено си личи, че правя всичко с желание. А когато тръгнаха всички, тя чакаше да и изсъхне лака и тогава продължи да ме хвали, но този път пред момичето, което ни обучава и пред друга клиентка. :) Каза,че от много време посещава този учебен център, но никога до сега курсистка не и е правила толкова продължителен масаж при нанасяне на ексфолиант и всеки клиент, който седне ще остане изключително доволен; нито пък доброволно е намалявала обема на ноктите и, а на мен днес ми казаха,че може и без това, но аз реших да и ги направя по-красиви :)))

Не искаше декорации, но изборът ни за цвят на лак напълно съвпадна - златист лак O.P.I :) На по-възрастните жени наистина не отиват декорации по краката, но поддържаните крака винаги са предимство, дори и само за собственика им.

Ето, не умрях след правенето на педикюр! Даже много ми хареса, особено когато клиентката остана доволна.

Тръгнах си със страхотно настроение от учебния център. Прибрах се и... смених миглите си с нови, още по-дълги. Този път се постарах повече за себе си, защото видях,че моето поставяне издържа поне с 2 седмици повече от миглите, които са ми слагали в салоните за красота. Подредих си ги по-разперени и сега се чувствам като пърхаща пеперудка. :)))))) Колко е хубаво да имаш достатъчно пространство между миглите и веждите - най-дългите мигли ми стоят перфектно. :)))

Оле, ама сега да не помислите,че се хваля, просто много се радвам на днешните резултати. Всеки има дни, в които му върви повече, явно днес за мен беше точно такъв ден.

Чао, отивам да впечатлявам околните с дългите ми мигли. Ако ви задуха вятър - може просто аз да съм мигала с очи ;)

Курсът!

В последните няколко седмици съм се отдала на едно мое старо хоби. Не, не става дума за събирането на салфетки. Това беше, когато бях съвсем малка :) Маникюр!

Преди 9-10 години си направих първата ноктопластика в Стар Нейлз. Моя приятелка работеше там и докато изграждаше ноктите ми, ми обясняваше за създаването на фирмата, за това, че те са вкарали ноктопластиката в България, за курсовете, които организират, за всичко... Още тогава реших,че някой ден искам да ходя на тези курсове, искам да науча всичко.



С годините това мое хоби се развиваше, лакирах се през вечер, от време на време ходих на маникюр, педикюр, научавах нови декорации и знаех,че някой ден искам да се занимавам с това професионално. След време лакирах колежките ми, приятелките ми, няколко абитуриентки, булки...








С купуването на първия ми компютър, това мое хоби малко по малко зае по-задно място в мислите ми. Виртуалното пространство е пълно с толкова интересни неща, а моите лакове седяха затворени в едно куфарче и чакаха да дойде и техния ред...

И ето че дойде! :) След толкова години отлагане, съвсем случайно се записах на курс по маникюр, разбира се в Стар Нейлз. Явно всяко нещо идва с времето си, а аз бях изключила дори опцията, че някой ден това ще се случи.




Щастлива съм, че завърших курса, че се запознах с толкова приятни и различни момичета, научих наистина много и все важни неща. Наисина съм щастлива! А за повечето хора маникюрът е просто едно пилене и лакиране.


И тъй като средата ми хареса и ме върна в ученическите ми години (всички на курса бяха по-малки от мен с 8-10-12 години), продължих с обучението и записах курс по ноктопластика (е, там вече не бях най-голямата). Научих се да поставям и мигли :) Сега знам,че наистина всичко ми харесва и искам да се занимавам с това всеки ден.
това са първите ми ноктопластики:









Утре започвам курс по педикюр, за ужас на една моя клиентка, която срещнах още на първия курс :))) Беше просто ужасена, как така ще пипам краката на хората :) Аз спокойно и обясних, че задължително се работи с ръкавици, с маска, а някои маникюристки съм чувала,че слагат и предпазни очила (пълна екипировка!), а самите крака минават през дезинфектанти и соли и не се пипа гола кожа. В този смисъл, ръцете са много "по-мръсни", защото пипаме с тях какво ли не... И все пак не я убедих. Тя ми се фръцна, че учи стоматология и няма да пипа такива неща. СМЯХ В ЗАЛАТА!!! :)))
"Е, ако мен трябва да ме е гнус от дезинфекцирани ръце и крака, не знам ти как ще работиш в устите на хората, които съдържат най-много бактерии и миризми. Плюс това циганката от улицата няма да дойде при мен на педикюр, но когато и се надуе бузата от болен зъб, ще дойде да и го извадиш" - казах аз, фръц! :))) Много съм лоша понякога :)

Дънките...

Дънките са неизменна част от гардероба на хората от средата на 19 век, когато през 1853 година баварецът Леви Страус напуска родния си дом и също заминава за Америка.

Отвъд Океана той открива работилници за шиене на панталони. Неговата фабрика започва да произвежда гащеризони от кафяв плат за палатки, който е бил доставян от Генуа. Върху денковете е имало щампа Genes, която американците са прочели като “джинс”.

Сините дънки са се появили поради недостига на брезентов плат. Новият син плат е бил докаран от френския град Ним.

През 1873 година светът за първи път е видял оригиналните дънки Levis. Първоначално дънките били произвеждано като работно облекло за златотърсачите по време на Златната треска. Но през 1953 година е произведен първият женски модел.

През 50 години на миналия век дънките са се настанили трайно в гардероба на хората. Секссимволите на епохата Елвис Пресли и Марлон Брандо също са носили дънки.

През 60-70-те годни дънките стават униформа на хипитата като символ на свободата, сексуалността и новото мислене. В началото на 70-те години дънките са предизвикали истинска истерия: по-къси от женски шорти те едва са скривали женското “целомъдрие”.

През 80-те години производителите на дънки започват да ги избелват с помощта на пемза, намокрена в хлорна киселина и младежта изпада в силен възторг. За по-капризните и богати клиенти се произвеждат модели със скъпоценни камъни.

През 90-те години на мода са дънките с висока талия, тънките “пури” или “макарони”. После се появява и стилът “деца на цветята” - панталоните вече са украсени с мъниста, перли, ярки панделки, пайети и т.н.

Nowruz

Днес реших да ви запозная с един празник. Това е Ноуруз.

Прескачане на огньове, пускане на кълнове в течаща вода, пир с даровете на земята и пикник на чист въздух са част от традицията, запазилa се повече от 2500 години.

Всъшност празникът започва една седмица по-рано с друг празник - Чахаршамбе Сури (в превод "Огнена сряда"). Отбелязва се в нощта срещу последната сряда от изтичащата година. Tогава се почиства основно домът, изхвърлят се всички ненужни неща (като нашето пролетно почистване). В миналото празникът не се е чествал на този ден, но с идването на Исляма се премества във вторник вечерта, защото според ислямската традиция сряда е ден, който носи лош късмет. На този ден хората излизат вън от домовете си, палят огньове и ги прескачат за късмет (като на Сирни заговезни), припявайки "Твойта червенина (здраве) - за мен, мойта бледнина (болка) - за теб". По време на празника млади хора със закрити лица обикалят от къща на къща, удряйки с лъжица върху метален съд, и искат сладкиши или пари.

Празникът Ноуруз (в превод "Нов ден") е традиционният ирански празник, с който се отбелязва началото на новата година. Празнува се на 20 или 21 март и бележи навлизането на Слънцето в знака Овен по време на пролетното равноденствие. Въпреки че писмените свидетелства за съществуването на този празник се отнасят към II в. пр. Хр., има основания да се смята, че празникът се чества най-малко от 2500 години. Повечето от традициите на празника са установени по времето на Ахеменидите и са се запазили досега почти непроменени. Произхождайки от епоха, в която за повечето народи светлината е символ на Доброто, а тъмнината - на Злото, Ноуруз се е смятал за победа на Доброто над Злото и за начало на обновяването на света.

Ноуруз е единственият изконен ирански празник, който не е изместен от навлезлите по-късно ислямски празници. В миналото е траел три седмици и навсякъде е бил съпроводен с представления на акробати, жонгльори и карнавали с маски. Днес продължава две седмици. Няколко седмици преди празника хората си купуват нови дрехи и основно почистват домовете си, а Хаджи Фируз, иранският Дядо Коледа, обикаля из улиците с червените си одежди и покрито с черна вакса лице.

По традиция и днес, v навечерието на Ноуруз иранското семейство се събира около празнична трапеза "Хафт син",на която се слагат седем елемента започващи с персийската буква “син” (S), като пшеница, ечемик или леща (sabzeh), сладък пудинг направен от пшеничен зародиш (samanu), сушени плодове от дървото Elaeagnus angustifolia наричали още “руски маслини” (senjed), чесън (sīr), ябълки (sīb), плодове от смрадлика (somaq) и оцет (serkeh). Всеки един от тях символизира нещо, като изобилието, прераждането, зравето и други, а заедно правят връзката със седемте елемента на сътворението.

На масата може да има още – зюмбюл (колкото деца има в дома), монети (символ на богатството), запалени свещи, огледало (символизиращо чистота и честност), съд със златни рибки (живот в живот, символизирайки зодиакалния знак на Риби, който Слъцето напуска навлизайки в Овен), свещенна книга и др.

Празникът "Сиздах бе дар" (в превод "13-и навън") е тринадесетият ден от новата година и бележи официалния край на честванията на Ноуруз. Това е национален ден за пикник, когато хората излизат сред природата и се наслаждават на подмладения свят. Както много други народи, така и иранците смятат, че числото 13 носи лош късмет и вярват, че като са извън домовете си, избягват злото. В края на деня те пускат "сабзе" (зелени кълнове) по течаща вода. Вярва се, че това "сабзе" е събрало цялата лоша поличба за семейството през следващата година.

Празнува се и в Афганистан, Република Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Казахстан, а преди и в Грузия и Армения. Празнува се от Ирак и кюрдите Anatolian. Norouz бе номиниран за един от ЮНЕСКО-шедьоврите на устното и нематериалнo наследство на човечеството през 2004 година.

Житният режим

“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.” - Учителя



Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година - астрономично и астрологично в действителност започва от този момент - 21-22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

Житен режим


Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно.

Житният режим трае 10 дни. На десетия ден се отпоства с „ангелска супа“, която се приготвя по следния начин: в литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрая се прибавят няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евентуално същото количество и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.



По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза“ - може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една-две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В никакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Понякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.



В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци - 12,1 гр., въглехидрати - 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза - 2,0 гр., калории - 349.

Витамини и минерали в мг %:

Вит. В1 - 0, 48; Вит. В2 - 0,14; Вит. Е - 3,20; Вит. РР - 5,10; Натрий - 7,8; Калий -502; Калций - 43,7; Магнезий - 173,0; Желязо - 3,3; Фосфор - 406,0.

Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.

При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.




Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:

Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.

Житното зърно е емблема на човешката душа.